Оценката на бизнес климата в България в доклада на Съливан започва с обсъждане на корупцията. От 1989 година до сега корупцията определя бизнес средата в страната, подчертава авторът. Корените й, казва той, са в неразчистената в началото на 90-те години комунистическа номенклатура. Създадените от нея структури не само контролират трайно страната и бавят развитието й, но поддържат една "култура на корупция" на всички нива. Така че всеки потенциален инвеститор в България, съветва американският анализатор, трябва да гледа на корупцията като на изключително сериозен елемент от бизнес климата.

Лошото заплащане води към корупция

Ниските заплати на висшите държавни служители не помагат за преборването на коруцията, пише в доклада си Съливан. Лошото заплащане, разбира се, води към корупция, твърди той и добавя: „Не може да плащате на някого само 800 лева на месец и да очаквате да разпределя почтено 200 милиона евро”.

Анализът на корупцията в България е придружен от цял черен роман, съдържащ подробни описания на престъпност, ненаказуемост, скандали по върховете, отклоняване на европейски средства и т.н.. И въпреки борбата на сегашното правителство срещу корупцията, несигурността остава, казва авторът. Дори бизнес общността в България е в изчакване, твърди той, тъй като намира управляващата партия за непредвидима.

В описанието на инвестиционния климат са включени всички най-нови рискове, включително неотминалата, според анализатора, опасност от финансово заразяване от Гърция и остри проблеми в банковия сектор поради неплатежоспособност на заемателите.

Хищни чужди инвестиции в миналото

Докладът не съдържа съвети в какви сектори е добре да се инвестира в България. Той по-скоро описва атмосферата на голяма несигурност, пред която биха били изправени потенциалните инвеститори и изрежда многото въпросителни, пред които се намира бъдещето на българската икономика.

Бъдещите инвестиции едва ли ще се насочат към търговията с недвижими имоти и строителството. Докладът цитира анкета с американски инвеститори, които са били категорични, че България изобщо не е в списъка на местата, които представляват интерес за тях в това отношение. Главна причина е "оголената инфраструктура", на която, според цитирани оценки, ще й трябват поне 20 години, за да бъде развита.

Съливан смята, че намаляването на този вид инвестиции може да е за добро. Предишната висока инвестиционна вълна, дошла в климат на корупция, е оставила подире си хаос от зле планирани и бързо губещи стойност постройки от всякакъв род. Във всички случаи, когато интересите на чуждите инвеститори и бъгарското общество не са съвпадали, твърди американският анализатор, губещи са били българите. От изобилните чужди капиталови постъпления е останало наследство от построени по най-евтиния възможен начин инфраструктурни проекти – включително болници, пътища и важни обществени сгради.

България да привлече качествени пари

Авторът пояснява, че поради лошия си опит с голяма част от предишните чужди инвестици, насочени към правене на бързи и лесни пари, България е пострадала и сега се нуждае не просто от увеличаване на количеството на инвестициите, а на тяхното качество. Ако т.нар. "интелигентни пари" останат в България, икономиката ще издържи, казва анализаторът. Сред "интелигентните пари" са инвеститори като IBM, GE и AES, които създават работни места и насърчават реалния икономически растеж.

Докладът приключва все пак с една положителна констатация: при всичките си грижи България разполага с най-важното: качествен човешки капитал, но трябва да успее да го задържи.