В края на октомври 1962 година германската полиция претърсва офисите на списание "Шпигел" в Хамбург и Бон. Арестувани се водещи редактори по подозрение в държавна измяна. Преди това списанието е публикувало критичен материал за германския Бундесвер. След оценка за маневри на НАТО, авторът на публикацията стига до извода, че отбранителната способност на германската армия е ограничена, поради което се нуждае от атомно оръжие, за да се защити от евентуална чужда атака. 

Канцлерът Конрад Аденауер и министърът на отбраната Франц-Йозеф Щраус смятат, че публикацията представлява издаване на държавна тайна. Издадени са заповеди за арест на автора на публикацията и на главния редактор, който прекарва в ареста над 100 дни. Седмици наред редакционните помещения са запечатани. Части от населението и някои политици от тогавашното коалиционно правителство протестират срещу действията на държавата.

В крайна сметка министърът на отбраната Франц-Йозеф Щраус е принуден да подаде оставка, след като става ясно, че именно той е бил в основата на репресиите срещу списание "Шпигел". Федералният съд излиза с решение, в което изрично се казва, че няма никакви доказателства за издаването на държавни тайни. Така наречената "афера Шпигел" обаче се докосва до въпроси, актуални и днес. Има ли право демократичната държава да наказва критично настроени журналисти? И доколко са свободни медиите да информират за ставащото в страната?

"Примитивните" вмешателства ги няма, но има други

Управителят на медийната групировка ВАЦ, Бодо Хомбах твърди, че подобни "примитивни вмешателства" на политиката в медиите днес не са възможни. Подобно становище застъпва и председателят на Германския журналистически съюз Михаел Конкен. "В Германия има критична вестникарска и радио-телевизионна среда с качествени медии, които информират обществеността за всякакви нередности", казва той. Същевременно Конкен признава, че организацията "Репортери без граници" поставя Германия в класацията за свобода на медиите между 17-то и 19-то място, докато шведските медии например са на челните места. Тоест в Германия все пак има известни проблеми със свободата на медиите. Дори и днес.

През 2010 година например нашумя "случаят Брендер". Николаус Брендер тогава е главен редактор на Втора германска телевизия ЦДФ. Неговото освобождаване нанесе тежък удар срещу свободата на медиите. Брендер винаги говореше това, което мисли, и защитаваше своята независимост. Поради това той стана неудобен за някои политици от ХДС. Роланд Кох, който беше министър-председател на провинция Хесен, направи всичко възможно договорът на Брендер да не бъде продължен. Така главният редактор се раздели с поста си.

Как стана всичко това и защо? Всички обществено-правни радио- и телевизионни станции се контролират от медийни и управителни съвети. В контролните съвети влизат представители на различни обществени групи. Също и политици от всички партии. Управителният съвет на Втора германска телевизия се доминираше от политици от ХДС. И те предопределиха гласуването за договора на главния редактор на ЦДФ. Случаят с Брендер предизвика сериозни вълнения в медийната среда в Германия. Дори представители на консервативни медии смятат, че е прекрачена границата на допустимо оказване на влияние върху медиите. А бившият политически координатор на АРД Хартман фон дер Тан публично признава, че все още в Германия има случаи на политическо вмешателство в медиите, особено по кадровите въпроси.

Интернет "изяде" вестникарите

Вестникарските редакции в Германия също изпитват на гърба си ограниченията на свободата на пресата. По съвършено различни причини. В книгата си "Четвъртата власт" Дирк Флек прави анкета сред 25 водещи журналисти и главни редактори за независимостта на медиите. Оказва се, че печатните медии нямат достатъчно свобода на действие при публикуване на критични материали. В интервю за Дойче Веле авторът на книгата Дирк Флек обобщава отговорите на анкетираните. Почти всичките му събеседници описват един и същи дяволски кръг.

Всичко тръгва от бума в интернет. Все повече хора се информират чрез мрежата. Преди всичко по-младите читатели, които са особено важни за рекламната индустрия. И все повече предприятия прехвърлят рекламния си бюджет в интернет. Германските издатели на вестници реагираха, като създадоха интернет-редакции, за да оползотворят парите за реклама в интернет. Но безплатните предложения на вестниците не носят достатъчно пари и приходите на печатните медии не се увеличават. Германските издателства сега се опитват с един и същи бюджет да финансират печатните медии и интернет-сайтовете. Все повече работа се разпределя върху по-малко плещи. Интензивността на работата и постоянният "глад" на интернет за нови истории поставят редакторите под силен натиск. Собствените журналистически разследвания се превръщат в лукс.

Серозното става жертва на булевардизацията

Дирк Флек обобщава ситуацията с думите: "бързо произведените новини управляват печатните медии". Все по-рядко читателите могат да срещнат обхватно и сериозно разследване по някой актуален политически скандал. Вместо това по вестниците излизат набързо съшити информации или скалъпени репортажи. Задълбоченото съдържание често става жертва на булевардизацията. А липсата на време и пари насърчават стадния инстинкт сред журналистите. "Много редактори пишат по теми, които и без това вече са на пазара", обобщава ситуацията в печатните медии Бодо Хомбах.

Особено малките регионални вестници все по-често приемат предложенията на Пи ар агенции, които предлагат готови и лесносмилаеми безплатни информации, интервюта и подходящи видеоклипове. "По този начин също може да се ограничава свободата на пресата", казва Михаел Конкен и привежда примери от индустрията, която изтегля обратно рекламите си от някой вестник, пуснал критичен материал за определени фирми. "Това не е свободата на пресата, каквато си я представяме", заключава Конкен.

Автор: В. Дик, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова