Покрай гърма и трясъка на скандала „Гърмен” и тежките предчувствия за ехото му и занапред, и другаде, не отделихме достатъчно внимание на поредицата не по-малко скандални тътени, но от образователен порядък, в Свищов, Ихтиман, Кърджали. Освен логичните въпроси около схемите на финансова и интелектуална измама, възниква и друг, изключително тревожен: как се злоупотребява с независимостта?

Образовани в измамите

Висшите учебни заведения имат своя автономия и ръководствата им са в правото си да вземат самостоятелни решения. Но независимостта означава непременно и отговорност по отношение и на учебния процес, и на стопанските разходи. Емблематичният случай със злополучния бивш ректор на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов обаче сочи, че тя може да се разгърне и в нагло самоуправство. През годините често ставахме свидетели на всевъзможни недопустимости и безконтролни абсурди: подронени бяха принципите на академичното образование, след като Адамов бе уличен в плагиатство, в манипулирани избори, във връзки с Красьо Черничкия, източване на Центъра за магистърско и дистанционно обучение и издаване на фалшиви дипломи. Днес „независимият” Адамов е наследен от 35-годишна, протежирана от него професорка, избрана от общо събрание, въпреки становището на прокуратурата за незаконността и на събранието, и на избора.

Докъде се простира независимостта, щом и директори на училища разполагат твърде фриволно с делегираните бюджети, умножават ги с „мъртви души”, принуждават подчинените си учители да съучастват в престъпни схеми, като осигуряват допълнителни „фантомни” ученици и накрая: как влияе това на децата, които стават свидетели на безнаказаните измами, развращавайки ги изначално?

Тайни и явни обвързаности

Докъде се простира независимостта при кметове и управляващи на различни високи позиции, щом непрекъснато се убеждаваме, че безконтролно се отклоняват европейски средства за лична и на приближени изгода, провеждат се съмнителни обществени поръчки, изтъкават се мрежи от измами в остър ущърб на обществения интерес?

Защо независимостта от синоним на свободата се превърна в своя противоположност, нагнети се с негативно значение? Парадоксът е, че злоупотребите с нея се олицетворяват на първо място от съдебната система. Разделението на властите, издигнато като основополагащ принцип на демократичната държава, изглежда свари неподготвени хората, избрани и назначени да го осъществят.

Непрекъснатите борби за власт и надмощие в съдийското и прокурорското съсловия, тайните и явни политически и икономически обвързаности на висши магистрати окончателно сриват доверието във възможността системата да се оздрави и заработи, хвърлят тежка и неотстранима сянка и върху почтените служители на Темида, а дори и върху „най-амбициозната съдебна реформа”, която министърът на правосъдието Христо Иванов предлага в новия Закон за съдебната система.