Допреди 300 години е имало само "р" като българското
13 август 2019
Знаете ли, че има цели 13 различни произношения на буквата "р"? Едно от тях е българското "р", а френското се ражда едва преди около 300 години. Ето още любопитни факти за буквата "р":
Реклама
„С това произношение на „р"-то сигурно сте някъде от Източна Европа" - мнозина са чували тази реплика. Защото колкото и добре да говорите немски или френски, ако сте запазили своето българско „р", веднага ще ви разпознаят. Лингвистите твърдят, че са известни цели 13 различни произношения на буквата „р". Но в центъра на внимание обикновено са най-вече така нареченото „алвеолно", с допиране на върха на езика до небцето, и така нареченото „увуларно", с участието на мъжеца - на български му казват още „френско р". Тук ще стане дума именно за тези две произношения. Настрана ще оставим останалите 11, включително и много популярното английско „р" или различните варианти на арабското „р".
Кой е пръв - германците или французите?
Повечето европейски езици не познават „френското р". Това „р", увуларното, освен във френския и немския, може да срещне още в нидерландския, люксембургския, датския, шведския, норвежкия и в идиш. Всъщност, и в Германия столетия наред е разпространено най-вече другото, алвеолното „р" (което прилича на българското). То се е запазило и до днес в Бавария, в Баден-Вюртемберг и в някои по-отдалечени селища в различни други германски провинции. Има го още в Австрия и в немскоезичните части на Швейцария. Много изпълнители на германски народни песни все още произнасят алвеолното „р", а на театралните сцени в Германия двете произношения са равноправни.
Преходът от едното към другото „р" започва преди около 300 години. Във Франция, където това „р" е още по-гърлено, отколкото в Германия, то за пръв път се появява в Париж и оттам през 17 век се разпространява в цялата страна. По времето на Барока германската аристокрация много подражава на френската, поради което лингвистите дълго време смятат, че германците просто са усвоили френската мода. За това пръв пише филологът Мориц Траутман през 1880 година.
В средата на миналия век обаче изследователите се натъкват на източници, според които в Германия „френското р" се налага успоредно, а не като подражание. Според тях горната класа във Франция преминала изцяло към увуларното „р" чак през 18 век, докато в Германия то се е наложило масово още преди това.
Кое "р" е по-трудно?
Каква обаче е причината за тази дълбока промяна? Учените все още са в неведение. Мнозина смятат, че „френското р" просто е по-лесно за произнасяне. Това предположение се потвърждава от редица житейски обстоятелства. Например: в България много деца изпитват огромни трудности да усвоят алвеолното „р" и често пъти се стига до логопед. В Германия пък милиони хора изобщо не са в състояние да произнесат това „р". От друга страна: алвеолното „р" е норма в повечето езици по света. От което следва, че едва ли е чак толкова трудно за произнасяне.
В България хората, които на родния си език използват „френското р", често пъти стават обект на особено внимание. А понякога дори на подигравки или пародии. Сещате ли се за такива известни хора в България? Пишете ни!
*****
Разгледайте и тази фотогалерия:
Как е възникнала писмеността
Столетия наред неграмотността е съвсем нормално явление, а грамотните хора са по-скоро изключение. В наши дни образованието е един от основните стълбове на проспериращите общества. Но как всъщност са възникнали буквите?
Снимка: picture alliance/Prisma Archivo
Азбука с 50 хиляди знака
Първите следи от писменост в Китай археолозите открили върху едри говежди кости. Знаците са издълбани цели 1400 години преди Христа. Днес китайската писменост се състои от около 50 000 знака. Ако познавате поне 3 500 от тях, ще разберете 98 процента от написаното. На учениците са нужни поне няколко години, за да ги усвоят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Първо беше рисунката
От още по-стари времена датират рисунките, използвани като средство за комуникация. Световно известни са онези близо 2 000 изображения, издълбани в пещерата Ласко в Южна Франция преди повече от 20 000 години. Изследователите смятат тези рисунки, изобразяващи живота на хората от каменната ера, за първи предшественици на писмеността.
Снимка: picture-alliance/dpa
От "крак" до буква
Най-старите писмени знаци са открити в Месопотамия, днешен Ирак. Около 3 300 години преди Христа шумерите създават т.нар. клинообразно писмо. С помощта на остър камък те издълбават знаци върху глинени плочи. Символът за "крак", например, първоначално изобразявал само тази част от човешкото тяло. След това започнал да се използва и за думата "ходя", а накрая се превърнал в една-единствена буква.
Снимка: picture alliance/dpa
"Учи, за да не работиш"
Египтяните наричали писмеността си "божествени думи", на които приписвали магически свойства. Терминът „йероглиф” идва от гръцки и означава „свещени вдлъбнатини”. Сред египтяните само малцина умеели да пишат. Тези хора се радвали на голямо уважение. Запазена е една показателна поговорка: "Ако станеш писар, ръцете ти ще са чисти, а кожата - гладка".
Снимка: picture alliance/akg
Потъналата тайна на маите
Голям брой стари надписи не са разшифровани и до днес. Високоразвитата култура на маите е безпощадно заличена от испанските конкистадори. През 1562 епископ Диего де Ланда наредил да бъдат унищожени множество олтари, изображения и текстове. Оцелели едва четири ръкописа. Засега археолозите са разшифровали само няколкостотин знака, с които трудно могат да решат загадката на изчезналата цивилизация.
Снимка: SLUB
Латиницата
Латинската писменост завладява света по времето на Римската империя. В основата ѝ стои гръцката азбука, която римляните пригаждат към нуждите си, като допълват буквите G, Y и Z, а W е добавено като 26-а буква чак през Средновековието. Латинската азбука е най-разпространената в целия свят.
Снимка: picture alliance/Prisma Archivo
На кирилица пишат стотици милиони
Кирилицата стана трета официална азбука в ЕС след приемането на България в Общността през 2007 година. Заедно с глаголицата, тя е използвана при записването на старобългарския книжовен език. В наши дни кирилица използват още руският, беларуският, украинският, русинският, македонският, сръбският, монголският и някои от езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа.
Снимка: Fotolia/Monica Farling
Писменост според нуждите
Днес са познати около 100 азбуки. При арабската писменост съществуват дори две форми - една за практическа употреба и друга за калиграфска украса. А пък староеврейската писменост се е използвала само в религиозни текстове. Това се променя едва след основаването на израелската държава, когато староеврейският става официален книжовен език.
Снимка: picture alliance/Tone Koene
От Гутенберг до хавайското училище
В този музей в Майнц се намира най-старата книга в света - Библията. През 1452 година Йоханес Гутенберг изобретява печатарската преса, с чиято помощ отпечатва Светото писание. За да подготви 200 екземпляра, му трябвали цели две години. Без неговото изобретение днес нямаше да има нито книги, нито учебници. На хавайските ученици им е най-лесно - тяхната азбука се състои от само 12 букви и 1 символ.
Снимка: picture-alliance
От перото до клавиатурата
Векове наред човекът пише на ръка, но индустриалната революция значително го облекчава. След епохата на перото, първо се появяват писалките, после химикалите, а успоредно с тях и пишещата машина. Тя се произвежда в различни варианти според спецификата на езика. А нечетливите ръкописни писма, с които хората се мъчили столетия наред, остават в миналото. Но там остава и красотата на ръкописа.
Снимка: cc-by-sa/Deutsche Fotothek
А, Б, В или 010011100
Въпреки технологичния напредък хората продължават да пишат на хартия и да печатат книги. Докато не се появява компютърът. Доскоро използван предимно в науката, днес вездесъщият персонален компютър е част от всекидневието. С бинарните кодове настъпва нова ера на писмеността. Единствено програмистите се оправят в кашата от единици и нули, докато на нашите екрани излиза добре познатата ни азбука.
Снимка: Fotolia/arahan
Грамотност, но не за всички
Технологичният прогрес често ни кара да забравим, че образованието е истински дар. Над 780 милиона души по цял свят не могат да четат и да пишат. Повечето от тях живеят в Индия и Африка, а най-засегнати са жените.