Кампанията „Европейска пролет“ стартира на 25-ти март – датата, на която през 1957-ма година се подписват Римските договори. Но в основите на днешна обединена Европа са залегнали не само договорни текстове и Брюкселски директиви. В тях е залегнал и ентусиазмът на младите хора, изпреварили далеч в своята радикална визия прагматизма на политиците.

На 6-ти август, в далечната 1950-та година на френско-германската граница, близо до елзаския Вайсенбург се случва едно днес позабравено събитие. Събралите се около триста млади хора, предимно студенти от девет европейски страни, разграждат и изгарят на клада дървените гранични бариери. Те се обявяват против националното разделение и за една нова обединена Европа.

Неповторима символика

Европейският огън е запален от млади хора. Какво обаче е останало от този ентусиазъм? Ако се вярва на „Евробарометър“ 66% от младите хора се интересуват от европейската политика, но все пак интересът към национални теми е по-висок – 82%. При това 81% от младите заявяват, че биха се включили по-активно в политиката, ако към тях би било отправено запитване преди взимането на някакво решение. В отговора прозира фактът, че младите се чувстват изолирани от процеса на взимане на решения. Действително на ниво Европейски съюз се прави политика „за младите“, а не „от младите“. Формулираната в Лисабонския договор цел „засилено участие на младите в демократичния живот на Европа“ звучи по-скоро като пожелание.

Като част от т.нар. план „Д“ на Европейската комисия за „демокрация, диалог и дебати“ кампанията цели да включи учениците в европейската дискусия. За целта се предвиждат срещи, на които в диалог с младите, би следвало да бъде популяризрана европейската идея.

Рекламна стратегия

Като цяло кампанията „Европейска пролет“ прилича на маркетинга на фирма, чиито продукти не се продават достатъчно добре, за което е необходима повече реклама.

Младите не са въодушевени от европейската идея. Това се дължи и на досегашната информационна политика на Общността. Дори значителни постижения от миналото, като правото на младите да пътуват свободно и да учат в различни европейски страни, се приемат като нещо, което се подразбира. А ако младите нямат представа за миналото, те трудно биха били мобилизирани за бъдещето като „генератор“ на идеи, които наистина да променят Европа.

Автор: Емил Попов/Редактор: Мария Илчева