Кемализмът беше диктатура на възпитанието - с цел да бъде оказан силен натиск върху турците и кюрдите, та колкото е възможно по-бързо да навлязат в новото време. Долу арабската писменост, долу халифа - духовно-светския глава на мюсюлманите, долу забулващото облекло и общите молитви на килимчето. Ататюрк и революционно настроените генералски елити знаят какво е добре за народа, но смятат, че народът не е в състояние сам да изрази желанието си за осъвременяване. Военните са първите народни учители.

Наказването с пръчка вече не функционира

След това детство на държавата следва юношеството, с нежното начало на самоопределянето, с избори. Последното тутакси се проваля: консервативни правителства, религиозни правителствени ръководители, изпокарани депутати, демонстрации, улични битки. Младежките години на Турция са ужасни за генералите.

Четири пъти армията прави преврати от 1960 г. насам. Обесва един премиер и нарича този акт революционен, хвърля президенти в затвора, преследва интелектуалци и политици, изтезава журналисти. Всичко в името на спасението на свещената турска държава, както декларират тогава военните. В изолираната от света Турция повечето граждани приветстват суровите действия на армейското ръководство.

Ала когато през 2007 г. това ръководство в меморандум, разпространен по интернет, с ръмжене заплашва правителството на Партията на справедливостта и развитието с преврат, пактът с мнозинството се разпада. Става ясно, че на турците им е омръзнало опекунството и малко по-късно те преизбират с абсолютно мнозинство премиера Ердоган. Старият рефлекс на военните да наказват с пръчка вече не среща отзвук в глобализираната страна с напоследък нелишените от самочувствие градове, в това число и в анадолската провинция. "Само да няма преврат!" - се провикват този път и кемалистите.

И ето че сега армията е раздвоена. Част от офицерския корпус реагира ужасено на плановете за преврат. От техните редици информацията за подготвяния преврат стига до пресата. Ширят се слухове за различни крила в армията, веднъж прозападни, веднъж проруски или дори проирански, къде дружески настроени към правителството, къде враждебни към Ердоган, кога военно-професионални, кога старомодно потиснически. А има и крило, което е против превратите, има растящ дял офицери, които са за отваряне към обществото.

Армията - и занапред държава в държавата?

Дотолкова объркана армия, допълнително отслабена от последните арести, надали вече може да бъде пазител и възпитател на народа - тя се занимава все повече и повече със себе си. Познавачите на военното дело в Турция казват, че в бъдеще ще става дума преди всичко за спасяването на привилегиите, за оставането като държава в държавата, с таен бюджет, изискани военни академии, с огромни латифундии, до които никой цивилен гражданин да няма достъп.

Турците постепенно се научават да живеят без опекунстващ ги възпитател. Което им е доста трудно. Авторитарният скелет на държавата - генералската конституция от 80-те години - все още е в сила. Сега важното е да се намери нов баланс между държава и армия. Духът на опекунството трябва да умре. Отдавна е необходима съвсем нова конституция.