Публикуването на първите декларации за доходите на украинските депутати породиха съмнения дали законите в страната гарантират правото на контрол над народните представители.

Какво крият депутатите?

Председателката на фракцията на партия „Батькивщина" („Отечество”) Юлия Тимошенко бе една от първите, които публикуваха на официалния сайт на парламента декларации за доходите си през 2015 година. Там Тимошенко декларира доходи в размер на около 2 500 евро. Затова пък по сметките на съпруга й се водят близо 99 650 евро, както и 39 290 евро, внесени като уставен капитал в различни фирми и акционерни дружества.

Бившият вицепремиер от партията на Петро Порошенко Виктор Пинзеник е декларирал доходи в размер на 36 550 евро. А общият доход на съпругата и двамата му синове възлиза на 88 563 евро. Те са и собственици на два автомобила Хонда CR-V и Мерцедес ML. Самият Пинзеник пък кара Acura MDX, произведена през 2007 година.

"Дори за фалшиви сведения не се носи наказателна отговорност"

На 16 февруари украинският парламент (Върховната рада) внесе изменения в закона "За предотвратяване на корупцията" и въведе електронна система за публикуване на имотните декларации на народните представители. Законът все още не е влязъл окончателно в сила и депутатите попълват старите формуляри, казва пред Дойче Веле председателят на Центъра за борба срещу корупцията Виталий Шабунин. Според него, депутатите много лесно могат да укриват доходи при попълването на тези декларации. "Дори някой да даде фалшиви сведения, не може да бъде подведен под наказателна отговорност", казва той.

„Действащият регламент на практика прикрива корупцията”, твърди и анализаторът на „Трансперънси интернешънъл” в Украйна Дмитрий Якимчук. Той споделя критиката срещу новия закон за електронно деклариране на доходите, който беше приет. "В закона са увеличени няколко пъти доходите, имуществото и подаръците, които подлежат на деклариране. Съкратен е обаче списъкът на роднините, чиито доходи също трябва да бъдат вписани в декларацията", казва Якимчук.

Виталий Шабунин смята, че по този начин депутатите са "унищожили системата за деклариране на доходите, която Украйна започна да изгражда през 2014 година". На 26 февруари пред президентството се проведе демонстрация, чиито участници призоваха държавния глава да наложи вето върху приетия закон. ЕС също отправи критики към него. В Брюксел смятат, че внесените изменения не съответстват напълно на поетите от Украйна задължения.

Непрозрачност

По традиция бизнесмените в Украйна формално напускат управителните съвети на фирмите след като заемат държавен пост, казва депутатът Александър Черненко. "В действителност чиновниците и депутатите продължават да ръководят своите фирми и дори използват служебното си положение за получаване на преференции", казва той. Александър Черненко смята, че Украйна трябва да заимства западния опит по отношение на антикорупционните реформи. Тъкмо така постъпи президентът Порошенко, който прехвърли своите права в управлението на концерна "Рошен" в специален поверителен фонд. Само че на Запад подобни фондове дават право на финансовия управител да се разпорежда с активите на собствениците без тяхно знание. В Украйна нещата са съвсем различни. Това означава, че на практика няма яснота, под каква форма точно се управляват капиталите на президента Порошенко.

Якимчук пледира за това да се въведе срок от 90 или 180 дни след изборите, в рамките на който депутатите да са длъжни да предадат корпоративните си права, ако бъдат избрани за депутати.