1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

До другата трева, до другата България

Александър Кьосев14 юли 2016

Хора като Вежди Рашидов смятат, че културата съществува, за да прославя България. Само че културата е много повече от това - тя е въздух, кислород. И хапче срещу мутризацията. Коментар от културолога Александър Кьосев:

Снимка: BGNES

Гледах предаването „Денят започва с култура“, където експерт от Асоциация "Българска книга" и представител на министерството на културата обсъждаха политиката за книгите и библиотеките. Интелигентни хора - и двамата говориха смислено, казаха важни и верни неща. Разговорът им може да бъде преразказан накратко така: след приемането на стандартите за библиотеките (с шест години закъснение) България се задължава да спазва коефициентите на ЮНЕСКО за попълване на фондовете на обществените библиотеки с точно фиксиран брой книги на глава от населението. Изчислено според средната цена на книгите в България, за това са необходими около 8 милиона лева. Кой знае защо обаче министерството на културата отправя искане към бюджета не за 8, а за 3 милиона. И кой знае защо между първо и второ четене в Народното събрание тези 3 милиона изчезват. Но пък (кой знае как) министерството обещава да ги намери. И това е всичко.

Безкултурна България

Истинска мизерия. В продължение на няколко десетилетия министерството на културата (неслучайно го изписвам с малки букви) успя да ликвидира всяка институционална база за политика за книгите, четенето, библиотеките. Преди имаше автономен Център на книгата със самостоятелен бюджет, а сега се предвиждат някакви 3 милиона лева, които на всичко отгоре изчезват.

Защо се случва всичко това? Защото е сбъркана философията на политиката за култура. Хора като Вежди Рашидов смятат, че културата съществува, за да „прославя България“ - и съответно влагат по 7-8 милиона в безсмислени и неефективни мероприятия като тракийската изложба в Лувъра и още повече европейски пари за „реставрации“ на бутафорни крепости. Тези хора смятат, че културата - това са те и „гении“ като тях. И че като се даде път на тези „талантливи“ 50-60 човека, като се построят няколко шоу-замъка, които да ни прославят по света, това е напълно достатъчно - какво повече искате!

По същия начин стоят нещата с политиката за спорта - мнозина смятат, че футболът - това е Христо Стоичков, а не масовият спорт по села и паланки. Само че като няма масов спорт, христостоичковци не се раждат. (Впрочем, това навярно си има и добри страни.)

Културата по села и паланки: достъпът до информация, до съществени духовни източници, четенето, мисленето, способността за съчувствие, интересът, вълнението та чак до създаването на „споделена културна валута“ (Ърнест Гелнър), която сътворява солидарността и кохезията в една нация и освен това дава възможност за участие в глобалните потоци от мисли, образи, проблеми, дискусии - всичко това може да бъде определено като изключително важна социална под-система. Ако икономиката е кръвоносната система, то културата е дихателната: тя доставя онзи елемент, който окислява всичко. Накратко - културата не е видимост и „прославяне“, тя е въздух, кислород.

Истинската културна политика е грижа за тази система по всички канали и алвеоли, във всички нейни социални и географски точки. Да го кажем по-просто: това е грижа не толкова за таланти и гении, които са само малка част от нея, върхът на нейната пирамида, а грижа за „дишането“ на онзи неизвестен юноша бледен, който някъде в някоя забутана българска махала не знае какво да прави със себе си - и затова решава да стане мутра. Или ако има късмет - да емигрира. Или ако има още повече късмет - да участва в някое риалити шоу. Стотици хиляди са като него. Ето защо министерството на културата и Министерството на образованието трябва да имат общи, фундаментални програми, насочени към достъп до информация и създаване на базови духовни компетентности - литературна грамотност, визуална грамотност, дигитална грамотност, гражданска грамотност, грамотност, свързана с градската среда и архитектурното наследство, културно-историческа грамотност. Истинската културна политика е преди всичко грижа за основата на пирамидата, която днес е в окаяно състояние, а в редица махали и паланки е направо в клинична смърт.

Александър КьосевСнимка: Kalin Serapionov

Утопия

Към момента подобна грижа е просто утопия. С този министър, с този божидардимитровски „елит“, с тези идеи (въобще не засягам въпроса за корупционните схеми зад идеите) не само че нищо не може да се осъществи, а вероятно е дори по-добре изобщо да не се и опитва - поради опасността от опростачваща имитация и дискредитация.

В момента можем да разчитаме най-много на това, че някой, благодарение на лични връзки и трапезни беседи, ще намери (случайно, по изключение, а не поради необходимост от културна политика) обещаните 3 милиона. Отнякъде, от някой таен джоб на държавата, предназначен за наши хора. А с парите, разбира се, ще бъдат закупени книгите на някои специални издателства, участвали в трапезните беседи.

Така че, ще го кажа с думите на Биньо Иванов: оставете надеждите до другата трева, до другия живот. До другата България.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ