Коментар на Татяна Ваксберг:

Депесеизацията на политическия живот в България не е някакво ново явление, но 2012 година ни дава повод да допуснем, че то само ще се задълбочава. В началото на лятото например управляващата партия ГЕРБ се е радвала на подкрепата на около 26.5 процента от избирателите, а в края на годината тази подкрепа възлиза на около 26 процента. Това означава, че отношението на българите към партията на мнозинството си остава непроменено.

Междувременно обаче се случиха събития от изключителна важност, като всичките бяха предизвикани от ГЕРБ. Плюсовете бяха свързани с това, че тръгна втори лъч от метрото, построиха се части от магистрали, части от училища, части от детски градини и се постигна съгласие с най-симпатичните протестиращи от години насам - тези от Орлов мост. Минусите пък бяха свързани например с това, че разследването на атентата в Бургас замръзна още преди да е тръгнало, а съдебната власт колабира под натиска на управляващата партия.

Да те харесват без да е важно дали си за харесване

Но всичко това не се отразява по съществен начин върху одобрението или неодобрението на ГЕРБ - или поне социологическите проучвания не ни позволяват да видим нещо подобно. Политическите решения на ГЕРБ нямат никаква връзка с оценката, която хората дават на тази партия.

Взимаме примери от социологически проучвания, извършени в средата и в края на 2012-та, защото само за тези два периода на годината социологическите агенции предлагат сходни данни. На този фон разминаването между социолозите през януари 2012 е огромно - според една агенция тогава за ГЕРБ биха гласували цели 35 на сто, а според друга агенция - едва 22 процента. Нека припомним, че в първата половина от годината се състоя и големият скандал, набързо кръстен „Ало, Ваньо!“ - история, в която премиерът се обажда на митнически началник, за да поиска от него митнически чадър над определен бизнесмен. Не е сигурно, че можем да се доверим на преценките доколко този позорен епизод се отразява на подкрепата за ГЕРБ.

Да те харесват без да е важно дали си за харесване е феномен, който съвсем не опира само до ГЕРБ. Отношението към БСП е практически същото: каквото и да прави партията на Станишев, това не се отразява на симпатиите към нея. През годината БСП преживя поредния си разкол и се прочу със скандала в Сливен, където местното партийно ръководство си купува избори в съюз с мафията, но социолозите не откриват връзка между тези събития и подкрепата за БСП. В началото на годината за БСП са били готови да гласуват малко над 17%, в средата на годината този процент се е повишил до 18, а сега в най-приятелските прогнози за тази партия процентът е около 20. Според повечето социолози ръстът на тази подкрепа се обяснява с разочарованието от управляващите и почти не зависи от постиженията на самите социалисти - като например избирането на Станишев за председател на ПЕС.

Уникатът ДПС

Това, което се случва на ГЕРБ и БСП, е вече гледан филм, на който все не излизат финалните надписи. ДПС е тази уникална за Европа партия, която при видимо неприемливите си прояви не губи поддръжници - нека си припомним как лидерът на тази партия съобщи, че моралът в политиката е вреден и че той лично разпределя порциите от финансирането на държавата. Въпреки това социолозите са почти единодушни, че 84% от електората на ДПС постоянно е в готовност да подкрепи на избори тази партия. Сега се оказва, че същото важи и за съвсем младата партия ГЕРБ - 70% от нейния електорат е бил готов за същия консолидиран вот в средата на 2012 година.

С други думи: каквото и да има да казва ЕС за важността на политиките, това определено не е било валидно за България през 2012 година.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Д. Попова-Витцел