Манчестър Юнайтед проигра шанса си да спечели за втора поредна година Шампионската лига и по този начин да постигне исторически успех като първия отбор, който защитава титлата си. Няма по какъв друг начин да определим представянето му, защото той изигра един от най-слабите си, ако не и най-слабия си мач през кампанията.

В началото нещата изглеждаха повече от добре за „червените дяволи”, които доминираха през първите десет минути от двубоя и чрез Кристияно Роналдо бяха на път да поведат рано в резултата. Вместо тях обаче това стори Барселона в десетата минута чрез Самуел Ето`о. И тук сякаш мачът за Манчестър Юнайтед свърши.

Бледо подобие на себе си

С напредване на времето все повече лъсваха пробойните в отбора, както тактически, така и индивидуално. Тези, които изнасяха победния поход на англичаните в последните месеци, като Гигс, Карик и Парк, напълно се губеха по терена, а когато топката попаднеше в тях, се чудеха какво да я правят.

Единствено Роналдо беше неуморим в опитите си да застраши противниковата врата, но и той често подхождаше твърде егоистично или припряно. Уейн Рууни играеше по десния фланг през първото полувреме, а Джи Сун Парк по левия. През втората част те смениха местата си, като резултатът беше нулев.

Барселона бързо се ориентира в ситуацията и мачът продължи така, както завърши първото полувреме. А именно – Манчестър иска да напада и организира играта си, но каталунците всъщност задържаха топката и организираха по-опасните атаки. Рууни се губеше по левия фланг през втората част също толкова, колкото и по десния през първата.

Сър Алекс пропусна златен шанс

И тук трябва да обърнем внимание върху решенията на сър Алекс – струва ми се, че в този толкова важен мач именно този тъй успешен треньор допусна поредица от грешки, които в крайна сметка му струваха крайната победа. Да започнем с пускането като титуляр на бразилеца Андерсон, което трябваше вероятно да бъде изненадата в състава на „червените дяволи”, но се оказа пълното фиаско. Андерсон се луташе по терена, действаше припряно и всъщност повече пречеше, отколкото помагаше на съотборниците си.

Най-късно в средата на първото полувреме трябваше да бъде заменен, вместо това Фъргюсън не предприе нито една смяна до края на първите 45 минути, а отборът не можеше да излезе от шока си след гола на Барселона в десетата минута. Но не само той – Гигс, Карик и Парк бяха бледо подобие на себе си, Рууни се губеше по фланга, Роналдо се чувстваше изоставен в нападение.

Второто полувреме на мястото на Андерсон се появи Тевес – напълно закъсняла смяна. Аржентинецът не блесна особено, но създаваше напрежение в предни позиции, а именно от това Манчестър имаше нужда още от 20-та минута нататък. В това време Барселона все повече притискаше противника, изпускаше шансове, да споменем само три в рамките на три минути между 48-та и 50-та минута. В 53-та Шави уцели страничната греда.

Поредната закъсняла смяна беше Бербатов

Той се появи в 66-та минута и при първото си докосване до топката (за отбелязване – цели 6 минути по-късно) създаде и първата опасна атака за отбора си от поне 30 минути насам. Той можеше да свърши много по-добра работа, ако беше влязъл на терена още през първото, но най-късно в началото на второто полувреме, защото Манчестър страдаше от остра липса на идеи, на сигурност в отиграванията и спокойствие в действията си – все неща, които Бербатов може, които са сред най-ценните му качества.

А Барселона изигра изключително тактически грамотно мача, използваше всеки шанс да притесни противника и да застраши вратата му. В 70-та минута Лионел Меси отбеляза своя девети гол в 12 мача в Шампионската лига този сезон, което оформи и крайния резултат. Барселона спечели за трети път турнира и стана първият испански отбор с трипъл – шампион, носител на купата на страната си и на най-престижното европейско футболно отличие. А Манчестър Юнайтед пропусна златния си шанс да стане първия отбор, който печели трофея в две поредни години. И сър Алекс може да обвинява за това само себе си.