Да се колят цигани, призова един млад българин в профила си във Фейсбук, а към създадената от него група се присъединиха 76 души. 23-годишният варненец беше осъден на 10 месеца условно лишаване от свобода и обществено порицание за подбуждане към насилие и расова омраза. След убийството на 19-годишно момче от роми в село Катуница и последвалите антиромски протести главният прокурор Борис Велчев нареди "разследванията за насаждане на омраза да бъдат приоритетни”, а полицията да задържа веднага виновните.

Различно ли е, значи е лошо

Неонацисткото насилие в България ескалира - такова е усещането. Успоредно с това обществото все по-ясно забелязва във всекидневието си престъпленията, предизвикани от омраза. И реагира все по-чувствително. Но така или иначе враждебността към различните е факт, казва социоложката от Центъра за изследване на демокрацията Светла Енчева. Ето и по-известните епизоди от 2009 година насам:

Преди три години престъпници убиха млад човек в Борисовата градина, само защото решили, че е гей. През 2010 година неонацисти пребиха в трамвай младежи, тръгнали за митинг в защита на чужденците в България. И до днес няма присъди за побойниците от трамвая. Така наречените футболни "ултраси" биха роми след един футболен мач, на насилие беше подложен и афганистанец, който, видите ли, приличал на "мангал". Бой отнесоха и двама младежи, понеже косата на единия бе розова, сиреч – и той приличал на гей.

Преди няколко месеца привърженици на ВМРО и фенове на бургаски футболни отбори нападнаха молитвен дом на "Свидетелите на Йехова”. На видеозаписа добре се вижда как млади хора бият посетители на храма, а на улицата отпред други развяват червено-черните знамена на ВМРО, пеят песни и скандират лозунги срещу "сектата Свидетели на Йехова". Седмици по-късно след поредната провокация на група националисти от "Атака”, пред софийската джамия Баня Башъ се стигна до сблъсъци и насилия, в резултат от които пострадаха невинни хора.

Българският Хелзинкски комитет класифицира всичко това като тревожна ескалация на ксенофобията и религиозната омраза, като тежко посегателство върху физическата неприкосновеност и правата на български граждани.

Бежанец = лапач?

Особено отрицателни днес са нагласите към бежанците, констатитрат правозащитниците в последния годишен доклад за състоянито на човешките права в България през 2010 година. Според него българите масово смятат, че чужденците нямат място в тяхната страна, че само "лапат" от ресурсите й. Всъщност България е страна, в която броят на напускащите я нейни граждани е много по-висок от този на чужденците, желаещи да се заселят в нея. В България няма големи имигрантски общности, а и повечето имигранти нямат достъп до българската социална система - безплатно образование, здравеопазване, пенсии, осигуровки и помощи.

Въпреки това (както се случва и в други източноевропейски страни) българите смятат имигрантите за заплаха. Нелогично, дори абсурдно, но е факт! Просто хората в страната още нямат натрупан опит и се подвеждат по привидности и политически манипулации. "Пришълците често им изглеждат като заплаха, българите все ги мислят за престъпници и терористи по дефиниция", коментира социоложката Светла Енчева от Центъра за изследване на демокрацията. Така имигрантите най-често се оказват затворени зад оградите на бежанските центрове, а на местните хора в България това масово им харесва.

Омразата е "европейски внос"

От друга страна изискванията към България, която трябва да обезопаси границите си срещу бежанци, за да влезе в Шенген, допълнително подклаждат латентната ксенофобия в страната. Освен това проявите на расизъм, ксенофобия, антисемитизъм, хомофобия и враждебност изобщо не са български патент – тях далеч по-рано ги имаше на Запад, в Европа. Тоест българите възпроизвеждат една налична тенденция, те отчасти "подражават" на европейците.

Според Светла Енчева омразата към турците и мюсюлманите я е имало и преди десетина години, но в момента тя черпи допълнителна легитимност от "войната срещу тероризма", както и от настроенията в Европа против бурките и минаретата. Но за разлика от западните страни, уточнява Енчева, в България няма работещи механизми на регулация и саморегулация, които да възпират проявите на (нео)нацизъм и престъпленията, предизвикани от омраза.

В България правозащитната дейност още прохожда и изглежда твърде екзотична. Та нали както масовият българин, така и най-високото политическо равнище в страната са убедени, че мнозинството (етническо, расово, религиозно, сексуално) винаги е право, че трябва да се зачита единствено неговото мнение. И все пак: сравнена с други страни на Балканите и от бившия СССР, България е по-напред, обобщава Светла Енчева. В страната например за четвърта поредна година се проведе законен гей парад. Факт са и митингите против неонацисткото насилие. Макар и рехави, това са все знаци, че в България постепенно възниква необременена от миналото демократична култура.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Александър Андреев