1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Другите истини за България

8 ноември 2012

Има едно място, където се изричат другите истини за България. Там Борисов не е Бог, а Цветанов не е безгрешен. За разлика от "послушните" традиционни медии, виртуалното пространство не се бои да критикува могъщите.

Снимка: picture alliance / Wolfram Steinberg

Ако има нещо в България, което отбелязва постоянен ръст, то това е броят на потребителите на новите медии. В средата на 2012 г. във Фейсбук вече има 2 900 000 български акаунта, в Туитър българските потребители са нараснали до 220 000, а активните блогъри са 4 500.

Но защо новите медии стават все по-предпочитани? Защото са по-критични към героите на деня, обобщават експертите на фондация „Медийна демокрация“.

Едни и същи теми, едни и същи лица

Гласовете на традиционните български медии звучат поразително еднакво. Повтарят се едни и същи теми, чуват се едни и същи позиции, показват се едни и същи лица. Днес публичността в България се оказва затворена, твърди в тази връзка проф. Ивайло Дичев, културолог и преподавател в Софийския университет. Не се чуват алтернативни гледни точки, много от важните теми са заглушени или изцяло отсъстват. Чува се само един глас. Като в „стая на ехото“. И съвсем логично виртуалното сe превръща в нов идеал за публично пространство, уточнява проф. Дичев.

В блогосферата и социалните мрежи Борисов не е такъв, какъвто го гледаме по телевизиятаСнимка: picture-alliance/dpa

Във „виртуалните салони“ няма табута - там могат да бъдат чути „хеви метъл оди” за българския премиер, могат да бъдат гледани клипчета, които го изобразяват като тиква или искат оставката на вътрешния министър Цветанов. Видео клиповете са нещо като опозиция на властта и затова привличат толкова много публика, твърди на свой ред Валентина Георгиева, изследовател във фондация „Медийна демокрация”.

Но наистина ли YouTube е раят на демокрацията? В известна степен - да, казва Юлия Роне от фондация „Медийна демокрация”. И припомня как благодарение на YouTube българското общество научи подробности за речта на Ахмед Доган в с. Корчан. Седмица по-рано по телевизията не бе излъчена нито една от скандалните му реплики.

Но „клип културата“ - страстта да щракнеш и да изпратиш, е подвластна не толкова на разума, колкото на афекта, а това удавя баланса, уточнява Юлия Роне. Добрата новина е, че ерата на облъчването отгоре е окончателно приключила, днес информацията се предава от линк на линк.

Недоволство.bg

Според Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация”, пренасищането с информация разширява медийния инструментариум за  привличане на вниманието. Вече не е достатъчно да се отправи някакво послание. И тук блоговете и социалните мрежи отново изпреварват старите медии - защото предлагат многообразие.

Юнските протести срещу промените в Закона за горите бяха организирани предимно през социалните мрежиСнимка: DW/Georgi Papakochev

Едно от най-силните оръжия на онлайн медиите е разказът от първо лице. Валя Георгиева дава за пример юнските протести срещу промените в Закона за горите. Тогава протестиращите бяха хиляди и се бяха самоорганизирали чрез блогове, Tуитър, Фейсбук. Особено в началото на протестите информацията се разпространяваше единствено през социалните медии - чрез снимки, клипове и разкази. Телевизиите неглижираха случващото се. „Не искаме да ви отразяваме протестите“, казаха старите медии и спуснаха медийна завеса. Това обаче доведе до още по-голяма онлайн активност, като недоволството беше насочено не само към политиците заради техните поправки в закона, но и към медиите, наложили информационно затъмнение.

Двамата Борисовци

Разликата между традиционните и алтернативните медии проличава най-силно в отношението към топ субекта Бойко Борисов, уточнява Марина Кирова, медиен експерт. Докато почти всички традиционни медии се придържат към подчертано позитивното говорене за Борисов, в блогосферата и социалните мрежи образът на премиера е в повечето случаи крайно негативен.

Накратко: в България новите медии са тръгнали на война срещу старите. И въпреки че политическият дебат е сведен до едно мнение и постоянното му повтаряне, със самото си съществуване новите медии пробиват стените на „стаята на ехото“.

Автор: А. Ненкова; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ