Един ден, когато германците си спомнят за ерата Меркел и потърсят някакво нейно изявление, което характеризира времето, изречението "Ние ще се справим" има всички шансове да се класира на първо място. Точно преди три години канцлерката изрече тези думи. И оттогава насам това е най-интерпретираното, анализираното и дискутирано политическо изречение в Германия.

Само преди три години ли беше това? Човек има чувството, че е изтекла цяла вечност. Това се дължи на факта, че тези думи и свързаната с тях бежанска политика и политика за предоставяне на убежище коренно промени Германия. Не в институционално и икономическо, а в политическо, обществено и преди всичко в духовно отношение. Справихме ли се оттогава насам? И да, и не. През 2015 година в Германия бяха пристигнали близо един милион бежанци. поне в началото те бяха приети радушно от много доброволни помощници, общини, организации, църкви и сдружения. Голяма част от бежанците беше прилично приета и се държи прилично. Значи в това отношение ние се справихме. Дълго време обаче в страната пристигаха напълно безконтролно много хора и градовете и общините отрано изразиха резерви, че не можем да се справим толкова лесно. Създаде се усещането, че държавата и политиката не са в състояние да регулират процесите и да гарантират сигурността.

Междувременно правителството на Ангела Меркел стъпка по стъпка затегна бежанската политика. Не на последно място и поради това, че правителството не можа да спечели мнозинство за един друг, либерален курс. Нито в Европа, нито в Германия. Да не говорим пък в редиците на собствената партия. И сега вече става дума не само за политиката за предоставяне на убежище или за това колко бежанци може да понесе една толкова голяма страна като Германия. Сега става дума за това, че темата бягство и миграция беше и продължава да е повод за дълъг списък от проблеми - най-грубо казано - в комуникацията между политиката и народа. Изведнъж на преден план отново излязоха уж преодолените предубеждения и предразсъдъци между Изтока и Запада, между града и селото, между дясното и лявото. Различните обществени групи не могат да се разберат по въпроса коя е правилната политика спрямо бежанците. Тонът стана агресивен и неонацистите го използват за свои цели. Бяха нарушени табута. Стандартите бяха изместени. Както в подбора на думите, така и в аргументацията.

Кой се крие зад това "ние"?

Днес мнозина тълкуват изречението на Меркел по следния начин: те твърдят, че местоимението "ние" не се отнася до всички. Според тях, основното бреме на бежанската политика носят полицаите, представителите на властите, жителите в близост до бежанските приюти, градовете и общините. Но не и политиците на федерално равнище в тяхната кула от слонова кост в Берлин.

Някои хора дори твърдят, че политиците изобщо не се интересуват от народа, от  обикновените гражданки и граждани на Германия. Не се интересуват от това как ще се справим с глобализацията, с безбройните щекотливи трудови отношения и със социалната несигурност. Ето защо занапред думите "Ние ще се справим" трябва да вземат под внимание и няколко допълнителни въпроса. Ще успеят ли обществото, политиката, сдруженията, управляващите и гражданите  отново да водят конструктивен диалог? Ще успеят ли да се обединят около стълбовете на нашия обществен ред? Ще постигнат ли съгласие по отношение на върховенството на закона, демокрацията и социалното равенство? Да, включително и по отношение на бъдещето на бежанската политика? Вероятно това ще стане още по-трудно, отколкото е и без това сложното и трудно приемане и интегриране на бежанците.