Коментар на Еми Барух:

С добре премерени акценти, които разбудиха интереса на наблюдатели и журналисти, главният прокурор Сотир Цацаров отново избра подходящ ракурс и ефектни реплики, за да застане под бялата светлина на прожекторите. Той зае полагащото му се място: на пиедестала на Конституцията, посред широката тълкувателна безбрежност на Законността. Оттам господин Цацаров очерта маршрутите, по които необезпокояван може да се движи имунизираният Волен Сидеров.

Заканата

Главният прокурор направи това съобщение по един доста амбивалентен начин - приемлив както за “атакистите”, така и за хората, отвратени от премерената хулиганщина на Сидеров. Преди началото на вчерашното заседание на Висшия съдебен съвет Цацаров заяви, че “Волен Сидеров може да бъде задържан въпреки имунитета му”. А що се отнася до поведението му вътре в парламента, това не е проблем на прокуратурата и следва да се регулира от парламентарния правилник. Тези думи моментално бяха цитирани от множество юзъри във Фейсбук. Хипотетичната прокурорска “закана” обаче е точно толкова фактически вероятна, колкото са юридически възможни заканите на Сидеров за извършване на “граждански арести”.

Оказва се, че между полето на закона и полето на морала по един странен начин се разполага парламентът: първо като територия и след това като обиталище. Именно в тази територия фашизоидният изпълнител на поръчки влезе необезпокояван със законно притежавано оръжие. Именно под този покрив видяхме с каква небрежност народните избраници наблюдават неговото шоу.

Срамно

Случаят „Сидеров” е лакмус, тест, проба, грешка. И с това единствено е интересен. Поради срамната зависимост на целия парламент, на цялото правителство и на цялата официална власт от скъпо изтъргувания негов глас, народните избраници с готовност извършват всякакви лексикални, терминологични, символични и симптоматични стъкмистики. Не му отивал на Сидеров етикета “етика” - променяме го! Господин Сидеров се задоволявал само с “корупцията и конфликта на интереси” - има го!

Произвеждането на такива опаковки - “по поръчка на клиента” или за заблуда на тълпата - е нещо като запазена марка на българските депутати, юристи, съдии, журналисти, министри... Удивителна е способността на най-”талантливите” от тях да сърфират ловко между вълните на политическите течения, да се гмуркат и да изплуват в подходящия момент, да оцеляват, да забогатяват, да се продават, да преуспяват. Прокурорите, разбира се, не правят изключение.

"Героите" на нашето време

Преди вчерашното заседание на Висшия съдебен съвет Сотир Цацаров направи показателен коментар в тази насока. Коментарът се отнасяше до другия “герой” на нашето време - бившия вицепремиер Цветан Цветанов. Индиректно, с няколко години закъснение и при променена политическа конюнктура бившият пловдивски съдия Сотир Цацаров напомни на бившия си приятел, че “в тази страна съдът казва кой е виновен и кой - не”.

Онова, което Цацаров не каза, е, че в тази страна това е само теория. Практиката в тази страна е друга. В тази страна дали си виновен зависи от това кой е съдията, кой е прокурорът и кой е обвиняемият. Българският народ търпи това вече 23 години...

За да успее протестът на хилядите, той трябва да започне оттук - да потърси незабавно отговор на всички онези важни въпроси, свързани с опаковката на съдебната система. Например: кой назначи главния прокурор на България; кой подбра членовете на Висшия съдебен съвет; как се издигат в йерархията магистратите; как бе създадена съдебната номенклатура...

За да успее протестът на хилядите, той трябва да взриви мястото, погълнало единствената опора в достойното човешко общежитие - независимостта на съдебната система. Оттам нататък справянето с инфекции като "Сидеров" или "Цветанов" ще е просто рутинно действие.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел