Преди година турският документален филм "Кеди" предизвика истински фурор в Истанбул. В трогателната история режисьорката  Джейда Торун разказва за бездомните котки на Истанбул и за хората, които всеотдайно се грижат за тях.

Документалният разказ на Торун спечели множество почитатели, но сред тях не попада Хилари Сейбъл, британска защитничка на правата на животните.

Красивата картина не отговаря на истината

Филмът внушава, че всички жители на Истанбул се грижат за бездомните четириноги, но това са “пълни глупости”, казва тя и допълва: "Обрисувана е една красива картина, достойна за мотив върху пощенска картичка, която, обаче, изпуска всички грозни обстоятелствата, в които животните са принудени да живеят." Всъщност много от тях биват малтретирани или убивани. Градът не може да се грижи за всички котки, затова голяма част от тях просто биват изхвърляни в гората.

63-годишната лондончанка Хилари Сейбъл, за която разказва вестник „Баденер Цайтунг“, прави впечатление със своите екстравагантни бижута с котешки мотиви и решителна походка. Разхождайки се из улиците на Джихангир, квартал в европейската част на града, Сейбъл винаги е следвана от малка групичка мъркащи четириноги. Живее край Босфора от 2005 година, а през 2011 г. сформира малка организация, която се финансира с дарения от частни лица.

Тя се грижи за мъркащите си приятели, разпределя дарената храна, залавя безпризорни животни, за да ги кастрира или ваксинира, и се опитва да им намери постоянен дом. Сред нейните питомци има и такива, загубили едното си око вследствие на нелекувани болести, куцащи или с липсващ крак.

Градските любимци

Жителите на Истанбул имат специално отношение към бездомните котараци, които могат да се видят навсякъде из града – в заможните квартали, в историческия център на града или около незаконните бараки в по-бедните квартали – цветни космати топки, мъркащи лениво или пък фучащи напред-назад по тротоарите. „Света София“ дори си има свои, собствени четириноги любимци.

Стотици хиляди бездомни котараци живеят в 15-милионния Истанбул – навярно няма друг европейски мегаполис, който да има повече котки. Въпреки че хората не пускат животните в домовете си, грижа за тях не липсва. Из кварталите са разположени малки дървени къщички за животни, осигурени от общинската администрация. В тези симпатично боядисани “жилища”, мъркащите четириноги намират подслон и купички с прясна вода и суха храна, оставени там от техните двуноги съседи.

Когато през януари 2016 г. Истанбул бе затрупан от сняг, един от имамите отвори дори вратите на джамията си, за да приюти премръзналите улични котки. За да се справи с проблема за многобройните скитащи животни, от края на миналата година в квартал Джихангир съществува специален парк за котки, открит от областната администрация. Десетки животни намират там подслон.

Най-известният дундьо

Най-известният котарак на Истанбул се казва „Томбили“ (Дундьо). Дебеланкото често можеше да бъде видян на бордюрите в квартал Кадъкьой. Негова снимка, показваща го излегнат като турски бей на тротоара, предизвика истинска сензация в мрежата. Затова скръбта беше неописуема, когато Томбили почина през август 2016 г. По молба на жителите беше изработена статуя в негова чест.

Безброй по-малки инициативи, като сдружението "Кирик Куйрук" (“Прекършена опашка”) полагат грижи, за да защитят животните. Любителите на четириноги могат да се свързват през уебсайта на сдружението и да се подкрепят взаимно. Например, всеки, който е дал временен подслон на котка, може да използва страницата, за да ѝ потърси постоянен дом. Или да вземе назаем специална транспортна клетка, за да прибере бездомно животно.