На страниците на "Зюддойче Цайтунг" Биргит Шьонау анализира митовете и връзката им с действителността:

Едно време лятото бе сезонът, който обединяваше Европа. Хората ставаха някак сантиментални и тръгваха да преследват копнежа си по топлия Юг. Сега пак е лято, но не можем да се отпуснем, не можем да се отдадем на синьото небе и топлото море. Слънчевият чадър бе заменен от спасителен чадър. Лятото стана не само драматично, а направо истерично. То толкова рязко разделя Европа на Север и Юг, както обичайно се случва само през зимата. На Север са справедливите и усърдните, на Юг - грешниците и просяците. На Север са печелившите, на Юг - губещите. Накратко: нашето европейско лято страшно застудя.

Вероятно би помогнало, ако срещите на върха бъдат прехвърлени от климатизираните зали към белите плажове на остров Миконос или градините на Алхамбра в Гранада. За да могат управляващите да усетят и лятото, и Юга. Тъй като сме под заплахата да изгубим и двете. А се държим така, като че ли не се случва нищо лошо. Като че ли така е дори по-добре. Югът трябва да се остави да бъде ръководен от Севера, в противен случай ще изхвърчи. Трябва да пести колкото Севера, да е модерен колкото Севера, да функционира като него - с неговия здрав и хладен разум. И то много, много бързо. Шефката на Международния валутен фонд дава на еврото само три месеца - три месеца, в които Югът трябва да се стегне. Три летни месеца, в които Югът няма да лежи на плажа. Не и този път. Икономии, икономии, икономии. И реформи. При това колкото може по-бързо, иначе - слаб 2.

Ярост, гордост, страх

За Юга се твърди, че не бил достатъчно сериозен за Европа. Неговите характеристики, които доскоро подслаждаха ваканциите на северняците, вече не струват пукната пара - дори и лятно време. Тъй като вече и лятото е станало сериозно, и през лятото се работи - с планове, документи и законопроекти срещу кризата. Доскоро Югът прилежно участваше в този спектакъл, но вече започва да се отбранява.

Да, наистина - на изборите в Гърция в крайна сметка мнозинство получиха консерваторите. Но младите хора дадоха своя глас за Алексис Ципрас, който обяви намеренията си да се еманципира от Севера. Неслучайно вече казват за него, че е "човекът, от когото се бои Европа". А италианският вестник "Sole 24 Ore" се обърна към германската канцлерка по следния начин: "Няма да стигнете далеч, ако продължавате да управлявате, проявявайки равнодушие към яростта на гърците, наранената гордост на испанците и страха на италианците". Ярост, гордост, страх. Югът проявява чувства, които принципно не би трябвало да играят роля - все пак става дума за напълно неутрално поставяне в шах. Северът иска от Юга едно: сам да изсърба попарата, която си е надробил.

Голготата, положена от Севера

Без съмнение много от проблемите на Юга са издялани собственоръчно - например корупцията в Гърция или слабостта на испанските банки. Но колкото повече се разраства кризата, толкова по-бързо Северът забравя, че Югът всъщност никога не е бил рай на сладкия живот. На Юг заплатите са по-ниски, ваканциите - по-кратки, социалната държава - по-слаба. Югът предоставяше в продължение на десетилетия евтина работна ръка на Севера. И докато Северът се радваше на своя просперитет, Югът трябваше да преживее драмата на масовата емиграция. Нея я има и днес, само дето емигрират хората с висше образование.

"Звездите на европейското знаме са нашият трънен венец", пише италианският журналист Масимо Нава. Това звучи драматично, но много точно отразява актуалното лятно настроение: Югът се чувства така, сякаш е поел по Голгота, положена от Севера. Какво ли го очаква на края на този път? Европа, която съответства на представите и волята на Севера. А какво очаква Севера? Една Европа без ядро. Или една формация, на която Югът е продал душата си. И двете представи са ужасяващи.

АГ, ДПА, ЗЦ, БШ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел