Разкритията, че Саудитска Арабия е плащала на хора, работещи за Туитър в САЩ, за да шпионират критиците на кралството, показват усърдието, с което Рияд се опитва да затвори устата на критиците на режима. Те обаче са само последното доказателство за бруталността на тази машина, която кралското семейство използва отдавна, за да заглуши и сплаши хората, които, според него, подкопават авторитета на монархията.

Обвиненията идват в много неприятен за Рияд момент. Държавната петролна компания Сауди Арамко не може да си позволи и най-малката политическа нестабилност, защото това може да застраши излизането ѝ на борсата. В същото време редица влиятелни членове на кралското семейство поставят под въпрос способността на престолонаследника Мохамед бин Салман да ръководи страната. Поводът: нападенията срещу най-голямата петролна рафинерия в кралството през септември.

Особено след идването на Бин Салман на власт, случаите на заплахи и отвличания на хора станаха нещо обичайно. Правозащитната организация Хюмън Райтс Уоч е документирала много такива случаи от 2017 г. насам - откакто Салман официално е престолонаследник. Остри международни критики предизвика бруталното убийство на журналиста-дисидент Джамал Кашоги в края на 2018 година. Режимът тогава се опита да отвлече вниманието с реформа, даваща повече права на жените.

В чужбина обаче Саудитска Арабия продължава да затяга хватката срещу противниците на режима, използвайки нови средства. 

Историята на отвличанията е дълга

Отвличанията от чужбина на хора, които са критикували  режима в Рияд, имат дълга история. През 1979 в Бейрут безследно изчезна представителят на опозицията Насър ал-Саид. През 2003 критичният спрямо режима член на кралското семейство Султан бин Турки бин Абдулазиз, както се твърди, е бил принудително дрогиран в Женева и върнат в Рияд, за да не му се позволи да получи убежище в Европа. През 2016 той бил подмамен да се качи на саудитски самолет и оттогава никой повече не го е виждал.

Между 2012 и 2015 г. принц Турки бин Бандар, живеещ по онова време в Париж, призоваваше с видеа в интернет за реформи, след което изведнъж изчезва безследно. Същата участ сполетя и живеещия едно време в Милано Сауд бин Саиф ал-Насър, за когото се твърди, че подкрепял призивите за свалянето на крал Салман. 

След като социалните мрежи направиха публичния дебат много по-лесен, режимът започна все по-активно да сплашва и неутрализира непокорните гласове в Ютюб, Туитър и Фейсбук. За целта тай използва модерен разузнавателен софтуер, с чиято помощ прониква в личните акаунти на дисидентите и публикува заплахи срещу тях. Миналата година бяха арестувани братята и приятелите на живеещия в Канада саудитски активист Омар Абдулазиз, който смята, че с тази си акция режимът е искал да го накара да не публикува критични статии в мрежата. По-късно стана ясно и това, че телефонът му е бил хакнат през Whats App от саудитски оператор на израелския шпионски софтуер Pegasus.

Абдулазис и живеещият в Лондон критик на Рияд Яхия Асири са били сътрудници на Джамал Кашоги. Асири и авторът на сатирични постинги в Ютюб Ганем Алмазарир също са били следени през телефоните си с помощта на израелския шпионски софтуер. Бившият основен съветник на Мохамед бин Салман, Сауд ал Кахтани, написа през 2017 г. в Туитър, че правителството има начин да разкрива дори самоличността на анонимните потребители на тази платформа. С помощта на хиляди фалшиви акаунти в Туитър и Фейсбук режимът се опитва да заглуши критичните мнения и да манипулира дебата в социалните мрежи в своя полза. Двете платформи се опитват да отстранят всички ботове и страници, бълващи държавна пропаганда, но експерти посочват, че е малко вероятно това прочистване да спре целия поток от дезинформации.

Режимът води психологическа война

Казаното дотук, както и разкритията, че Рияд е подкупвал служители на Туитър, за да шпионират в полза на управляващите, показва колко много се страхува режимът от социалните мрежи, които за него са реална заплаха. Една трета от 30-милионното население на Саудитска Арабия използва Туитър, а това превръща тази платформа в най-мощното средство за обществени дебати. Мнозина го използват, за да отправят чрез него призиви за помощ - в опитите си да се откъснат от лапите на режима - като например дисидентките Рахаф Мохамед ал-Кунун, или Маха и Вафа Алсубайе. Други имаха по-малко късмет - саудитската правозащитничка Луджан ал-Хатлул бе задържана, за да не може да избяга в чужбина.

Саудитският активист Абдулазиз Алмойяд каза за ДВ, че чрез манипулирането на социалните медии режимът е успял значително да затегне контрола над недоволните в страната и да води психологическа война срещу собствения си народ. Активистът твърди, че се създават подробни профили на всички, които режимът разпознава като дисиденти. А това му дава възможност ефективно да ги обезврежда: "Можете ли да си представите как се чувства човек, който усеща, че е подслушван или наблюдаван по всяко време - в жилището си, със семейството си и дори в интимния си живот?", пита Алмойяд.

******

Вижте и това видео на ДВ: