Само преди броени дни за сръбски посланик в Москва бе назначен Момчило Бабич - близък приятел на семейството на Слободан Милошевич през 1990-те години. Точно преди 20 години в Хага започна процесът срещу дългогодишния сръбски президент, обвинен във военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството. 

Обвиняемият, чиято политика значително допринесе за войните в бивша Югославия, до последно отричаше легитимността на Международния съд - бил "незаконен". Четири години по-късно, още преди съдът да е постановил решението си, Милошевич почина в килията си от инфаркт.

Революция без обрат

Свалянето му от власт през 2000-та година след т.нар. Октомврийска революция донесе надежда за Сърбия - след години на авторитарно управление и войни в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово. Първият демократично избран президент Зоран Джинджич, следвал в Германия и с отлични връзки на Запад, бе смятан за гарант за реформите и скъсването със старите елити от времето на Милошевич. Но Джинджич бе убит от специалните полицейски части на Милошевич "Червените барети", а неговите убийци бяха осъдени на 40 години затвор. В момента върви петиция за тяхното предсрочно освобождаване.

Този опит за реабилитация на убийците на Джинджич и верни съратници на Милошевич се вписва отлично в актуалната политическа обстановка. Идеята на Милошевич за Велика Сърбия - обща държава, в която да живеят всички сърби, доведе навремето до кръвопролитни войни и разрушения.

От миналата година тази националистическа програма отново е жива - този път под името "Сръбски свят". Нейното мото гласи: Белград трябва да се погрижи за своите сънародници в съседните на Сърбия страни, за да не се чувстват онеправдани. Това се използва като предлог за съответната активност на Белград в Босна и Херцеговина, Косово, Хърватия и Черна гора, където живеят големи сръбски малцинства.

Новите - като старите

И няма нищо изненадващо в това, че идеите на Милошевич днес изживяват истински ренесанс. Защото представители на стария политически елит отново имат думата в региона. И най-вече в Сърбия - в лицето на сегашния президент на страната Александър Вучич.

По времето на Милошевич той работи в пропагандна медия на босненските сърби, а от 1998-а до 2000-та година е министър на информацията. Оттогава името му се свързва с контрола над медиите, чиито рецепти се прилагат и днес: сръбските медии са в услуга на Вучич, особено телевизията Pink на верния последовател на Милошевич Желико Митрович, която е един вид частна телевизия на президента.

Друг съмишленик на Милошевич, който го наследи начело на неговата Социалистическа партия, и който беше външен министър на Сърбия, днес е председател на парламента в Белград - Ивица Дачич.

Още един някогашен кадър на Милошевич днес е влиятелна личност в страната: Милорад Вучелич - бивш генерален директор на държавната пропагандна телевизия RTS, днес ръководи влиятелното булевардно издание "Новости". Вестникът подклажда негативни настроения срещу съседните на Сърбия страни и "злата чужбина", която потиска сърбите от векове.

В общата картина се вписва и благоразположението на сръбската държава към осъдени военнопрестъпници като генерал Владимир Лазаревич или Драган Василкович ("Капитан Драган"). Потисканата днес опозиция, както и водещи критично настроени историци се питат дали ситуацията в страната днес е като тази през деветдесетте години или е още по-зле.