Голямата изненада от първите преки президентски избори в Чешката република дойде не толкова от слабото представяне на кандидатите на основните политически партии в ляво и дясно, колкото от предизборното "нажежаване" на един прашасал исторически спор - за декретите на някогашния президент Едвард Бенеш. Става дума за това, че близо 3 милиона етнически германци, граждани на Чехословакия, са прокудени след войната от родните им места в Судетската област.

Парадоксалното е, че в държавата, изстрадала трагичната "Пражка пролет" през 1968-ма, реализирала впечатляващо своята "Кадифена революция" през 1989-та и превърнала се в един от символите на източноевропейската демокрация, все още има хора, които се опитват да печелят политически дивиденти от историческите митове и страхове, насаждани от бившия тоталитарен режим.

Декретите на Бенеш

По време на телевизионен дебат преди втория кръг на президентския вот, сегашният вицепремиер и външен министър на Чехия Карел Шварценберг поясни, че декретите на Бенеш де факто отдавна са станали невалидни: най-късно след приемането на основните принципи от Хартата за човешките права в чешката Конституция, което стана преди 20 години. Според Шварценберг, прокуждането на судетските немци през 1945-та днес би било окачествено като тежко нарушаване на човешките права, а самият Бенеш вероятно би се оказал изправен пред Хагския трибунал.

От историята е известно, че след края на Втората световна война тогавашният чешки президент подписва серия от декрети за конфискуване на имуществото на привържениците на Хитлер в Чехия и Словакия, както и на етническите германци и унгарци, с изключение на онези, които са пострадали от нацизма и са доказали лоялността си към Чехословакия. В резултат на това близо 3 милиона судетски немци са прогонени от страната. Повечето от тях действително са гласували за националсоциалистите през 1938 година, но немалко са били и хората, останали лоялни към своята родина.

Демократ с благородническо потекло

Един от тях е кандидат-президентът Карел Шварценберг. Той е роден в Прага в края на 1937 г. в заможно благородническо семейство, в което се говори на чешки и немски език. След комунистическия преврат през 1948 година той и родителите му доброволно емигрират в Австрия. Учи в университетите във Виена, Грац и Мюнхен и активно се включва в австрийската политика. През 1984-та застава начело на международната Хелзинкска федерация по правата на човека и остро критикува нарушенията в целия комунистически блок.

След падането на тоталитарния режим Шварценберг се завръща в родината си, става съветник на президента Вацлав Хавел и шеф на неговия кабинет, след което политическата му кариера преминава през постовете на депутат, сенатор, два пъти външен министър и вицепремиер. Изненадващо за мнозина, той достигна до втория кръг на президентските избори този месец. Кои са политическите противници на принц Карел Шварценберг /това е само една от благороднически му титли/ и защо тъкмо той се превърна в повод за поредното разиграване на "немската карта" в чешката политика?

"Да се радват, че не са били разстреляни"

Основният опонент на Шварценберг се оказа Милош Земан, социалдемократ и бивш премиер на страната в периода между 1998 и 2002 година, известен с хапливия си и ироничен език. В края на 90-те години на миналия век той публично нарече судетските немци "петата колона на Хитлер" и обяви, че трябвало да се радват, че са били прогонени, а не разстреляни. Заради това скандално изказване Хавел бе принуден да поднесе официално извинение.

Друг противник на Шварценберг е сегашният президент и твърд евроскептик Вацлав Клаус, чийто мандат изтича през март тази година. Той е символ на чешката десница, но в сегашната надпревара за президентския пост подкрепи левия кандидат Земан, заявявайки, че желае бъдещият президент да е човек, който е част от "тази страна, нейните радости, трудности и мъки", човек, който бди за това "малката държавица да не се разтвори в Европа като бучка захар в кафе". Намекът очевидно се отнася до Шварценберг, който е женен за австрийка, притежава имоти в Австрия и е гражданин не само на Чехия, но и на Швейцария.

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" написа тези дни по адрес на 75-годишния Шварценберг, че той не е част от онази стара политическа каста, за която се знае, че си разпределя и властта, и постовете, и влиянието. Именно той е човекът, който се осмели да развенчае националната митология и представите, съгласно които прогонването на судетските немци е било не само необходим, но и правилен ход.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: Б. Узунова