Коментар на Роберт Шварц:

Още преди 1 година тази новина разбуни духовете в Румъния: шефът на парламента и лидер на управляващите социалдемократи Ливиу Драгня обяви сякаш между другото, че правителството е приело меморандум за преместването на румънското посолство в Израел от Тел Авив в Ерусалим.

Така Румъния щеше да се окаже първата страна от ЕС, последвала примера на САЩ - такива сметки си правеше Драгня. Също толкова авантюристично звучаха и аргументите му: това било уникална възможност Румъния да си осигури предимства - в кратко-, средно- и дългосрочен план. За какви предимства ставаше въпрос - Драгня не пожела да каже.

Тогава румънският президент Клаус Йоханис се опита да успокои духовете: той припомни, че подобно решение с международно значение не може да бъде взето без задълбочен анализ и точна оценка за това какви ще бъдат последиците от него. Освен това, като членка на ЕС, Румъния би трябвало да следва общата европейски линия по този въпрос. И чак когато бъде изяснен въпросът за статута на Ерусалим, могат да бъдат предприети следващи стъпки, увери държавният глава. Именно заради несъгласието му с позицията на правителството, някои от неговите най-големи критици го обвиниха в антисемитизъм. Самият Йоханис отхвърли това обвинение като абсурдно.  

Ето че спорът за преместването на румънското посолство в Израел сега се разгоря с нова сила, следвайки познатия образец: на годишната среща на американско-израелската лобистка организация AIPAC миналата неделя във Вашингтон румънската министър-председателка Виорика Дънчила обяви, че след направения анализ правителство е решило, да "премести нашето посолството на страната в Ерусалим - столицата на Израел".

Онова, което Дънчила пропусна да каже

Малцина обаче обърнаха внимание на следния факт: Дънчила имаше наглостта да предугади несъществуващия засега резултат от един анализ и предварително да оповести едно решение, което още не е взето. Но стана и по-лошо: тя оповести, че въпросното решение било взето с консенсус от страна на всички отговорни институции в страната.

Тя обаче пропусна да каже най-важното: според румънската конституция, външнополитическите насоки се определят от държавния глава - т.е. румънският президент разполага с правомощията да се произнася по такива въпроси. И неговата реакция не закъсня, но беше повече от сдържана: той повтори, че решението може да бъде взето само след задълбочен анализ и оценка от страна на всички институции, отговарящи за сигурността на страната. Йоханис обаче също не каза кога се очаква да приключи въпросният анализ. 

Буди притеснение фактът, че министър-председателката на една страна-членка на ЕС, която в момента е и ротационен председател на общността, се опитва самолично или под давлението на партийния си лидер да определя външната политика на страната.

„Личното мнение“ на Дънчила

А още по-странно е това, че само броени часове след като Дънчила беше направила съобщението си във Вашингтон, тя публично го оттегли. В интервю за една проправителствена телевизия в Букурещ министър-председателката уточни, че казаното във Вашингтон било само „нейно лично мнение“. Нима подобно поведение говори за отговорно водена политика?

Дори и най-верните привърженици на Виорика Дънчила вече не вярват, че румънската министър-председателка си дава сметка колко политически вреди е нанесла на страната със словесната си еквилибристика. От над половин век Румъния поддържа добри отношения със страните от Близкия Изток - както с Израел, така и с арабските държави и палестинците. Сега това може и да се е променило вече.