Нюйоркчаните, свикнали да пият безалкохолните си напитки в литрови чаши, вече са лишени от тази възможност. По решение на кмета Майкъл Блумбърг, чашите, в които се предлагат напитките, ще съдържат не повече от 473 милилитра. Тази разпоредба важи от 12 март и е по препоръка на здравните власти. Който иска повече, ще трябва да си поръча няколко по-малки чаши - и така несъмнено ще привлече критични погледи.

Майкъл Блумбърг се е впуснал в борба срещу една епидемия: почти 60 процента от нюйоркчаните са с наднормено тегло. Те заболяват от диабет, инфаркт или рак и струват на здравната система над 4 милиарда долара годишно. И тъй като хората не са склонни да се ограничават доброволно, се налага да се намесят властите.

Покрай случващото се в Ню Йорк няма как да не си припомним и дискусиите около въвеждането на енергоспестяващите крушки в Европа и новината, че в най-скоро време цигарите ще започнат да се продават само с шокиращи снимки по опаковките.

Държавата поема всички решения

"Това напомня за плановата икономика - щом държавата поема всички решения", смята Лотар Леонард, председател на Съюза на рекламните агенции в Германия. И няма как да каже друго. Все пак секторът "реклама" е най-засегнат от това развитие. Точно затова и Съюзът на германските рекламни агенции води точна статистика на въведените или планирани директиви от Брюксел. В тях става дума за сексисткото представяне на жени в рекламите, количеството на изхвърляния въглероден двуокис в обявите за коли, както и за същностния въпрос дали рекалмата за алкохолни напитки изобщо е законна.

Когато става дума за регулация, се стига до сблъсък на световете. От едната страна са политиците, които искат да коригират грешките в общественото развитие. От другата е икономиката, която държи на предприемаческата си свобода. И получава подкрепа от интелектуалци като писателя Ханс Магнус Енценсбергер, сравнил брюкселската бюрокрация с кротко чудовище. "Тя се представя като безмилостно човеколюбива - мисли ни само доброто. И в никакъв случай не смята, че и ние самите знаем кое е доброто за нас. Поради това трябва постоянно да бъдем съветвани и направлявани".

Дали става дума за направляване или за "просвета на потребителите", както го наричат от Европейската комисия? Границите са разтегливи. Ясно е едно: представителите на интересите на потребителите искат по-скоро повече, отколкото по-малко регулация. "Германското население е изключително консервативно", казва психологът Ханс-Георг Хойзел, който се занимава с проучвания на поведението на потребителите. Според неговите данни 70 процента от германците поддържат регулацията и само 30 на сто държат на свободата сами да решават какви електрически крушки да използват. В Германия, за разлика от държави като Франция и Италия, желанието за правила е вкоренено дълбоко в културата. А тъй като населението застарява и склонните към бунтове млади хора намаляват, тази тенденция само ще се задълбочи.

Разумът или насладата?

Всъщност предупрежденията по цигарените кутии отдавна са обект на проучвания и те никак не разстройват фирмите от цигарената индустрия - поне до момента. "Прочитането на надписа от типа "Пушенето убива!" в никакъв случай не възбужда страховия център в мозъка (каквито са надеждите на политиците), а центъра на удоволствието", казва психологът Ханс-Георг Хойзел. Той обаче е убеден, че шокиращите снимки ще доведат до промяна. Причината: изображенията имат по-силно въздействие от надписите. Предстои да видим какво влияние ще окаже и новата разпоредба в Ню Йорк. Дали нюйоркчани ще започнат да пият по-малко безалкохолни напитки?

"Повечето потребители не се интересуват от данните за съдържанието на храните и напитките", казва професор Андреа Грьопел-Клайн, изследователка на потребителските нагласи. Според нейните проучвания, купувачите отделят средно секунда на информацията по опаковките, и само един процент от тази секунда е предназначен за хранителните показатели, уточнява тя. Професор Грьопел-Клайн е убедена, че обозначенията за хранителните стойности не решават проблемите, свързани със здравето.

Всъщност инерцията на потребителите е доста по-голяма, отколкото мислят повечето политици. Дори по-високите данъци за нездравословните храни са дали до момента нищожно отражение, както сочи опитът в Дания. Когато там преди две години се въвежда данък за особено мазните храни, се променят само две неща: цените скачат, също както и административните разноски. Навиците на потребителите обаче си остават същите и в крайна сметка данъкът е отменен. Поради тази причина сега Дания залага на разяснителни кампании.

АТ, ДПА, ФАЦ, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева