По време на Първата световна война на един генерал му хрумнала идеята да отбие река Марна. Целта му била да наводни окопите на противника и да го извади на светло, за да го очушка по-лесно. До този момент генералът се славел като отличен стратег, но с Марна сбъркал - реката заляла и окопите на собствената му армия. Бойното поле се наводнило и дни наред всички газили в лепкава кал. Падали, ставали, после пак падали. Изцапали се дотам, че вече не можело да се разбере кой от коя армия се сражава.

Разказах тази история на чужденец, който се интересува от скандала с подслушването, но не успява да се ориентира кой кой е в него. За всеки случай му описах и хронологията/драматургията на скандала - през фактите, струва ми се, той ще нагази по-дълбоко в нашето тресавище. Ето какво му изпратих:

Епизод І. "Отбиването на Марна"

22 ноември 2010. Бившият вътрешен министър Румен Петков намеква, че шефът на митниците Ваньо Танов е бил разработван.

11 декември. В. „Труд“ потвърждава информацията, която премиерът Борисов коментира с учудване: „Защо да не бъде подслушван?“ Той дори обяснява, че всички „трябва непрекъснато да са в стрес и да знаят, че ще бъдат наблюдавани“.

13 декември. Вътрешният министър Цветан Цветанов не отрича подслушването. Нещо повече, той казва, че няма недосегаеми и спрямо всеки, който извършва престъпление, уронва престижа на държавата или участва в корупционни практики, ще „бъдат приложени съответните мерки, включително използване на СРС“.

Епизод ІІ. "Реката залива окопите на врага"

5 януари 2011. В. „Галерия“, смятан за официоз на сочения от Цветан Цветанов за глава на „Октопод“-а бивш съветник в ДАНС Алексей Петров, огласява „получени на флашка записи“ от разговори на Танов с финансовия министър Симеон Дянков и заместника му Владислав Горанов. Тримата обсъждат конфликтите си с вътрешния министър, както и разпънатия от Цветанов „чадър“ над фирми, заподозрени в контрабанда.

6 януари. Докато Танов, Дянков и Цветанов участват в обща PR-акция със заловени цигари, за да демонстрират добри отношения помежду си, премиерът Борисов потвърждава за подслушванията, както и това, че в правителството има сериозни противоречия. Той обаче представя противоречията като нарочна стратегия всички „да се мразят, да са скарани, за да е сигурно, че никой, никъде от тях не може да покровителства нищо“.

Дни наред министрите, с изключение на правосъдния Маргарита Попова, обясняват колко е хубаво да бъдат подслушвани. Но докато Трайчо Трайков е дори благодарен, защото „ако човек забрави какво е казал, то е нещо като архив - така, както си пазиш имейлите, остават ти аудио файлове“, в ускорен порядък започва:

Епизод ІІІ. "Марна залива и собствените окопи"

8 януари. Около премиера Борисов и вицето му Цветанов става напечено, след като бившият служител на ГДБОП Антоний Странджев, назначен от правителството на ГЕРБ за зам.-шеф на митниците, огласява своя докладна, заради която подал рапорт за напускане. В нея той предупреждава за опитите да бъдат овладени митниците чрез лобиране, политически натиск и „чадъри”.

10 януари. Този път в главната роля влиза политическата рожба на Алексей Петров РЗС и сюжетната линия се насочва към две ключови фигури от парламентарното мнозинство - съпредседателя на ПГ на ГЕРБ и шеф на правната комисия Искра Фидосова и председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова. Двете, както става ясно от огласените им разговори с шефа на митниците, ходатайстват за назначаването на свои хора, т.е. записите потвърждават описаното от Странджев.

11 януари. Двете депутатки отричат, като Менда Стоянова е категорична, че разговорът й с Танов е абсолютен фалшификат. Видимо вбесен от ескалирането на скандала, премиерът Борисов коментира: „Борисов не подслушва. Прокуратурата го прави чрез подпис на съдия!“.

12 януари. На въпрос коя прокуратура в провинцията и защо би могла да е започнала досъдебно производство срещу Танов, при положение че в Софийска градска такова няма, главният прокурор Борис Велчев тайнствено отговаря: „Много неща знам, но не всичко мога да кажа веднага“. Все още няма отговор и от експертизата за автентичността на записите.

Епизод ІV. "Всички нагазват в калта"

14 януари. На тази дата стигаме до „черешката“ на скандала, или по-точно до целокупното „качване на черешата“. Този път флашката е извадена от окопа на в. „Галерия“ и става дума за разговор между „прихванатия“ Танов и... самия премиер. В него Бойко Борисов оказва натиск да се спре проверка на митниците във фабрика с отнет лиценз на „Мишо Бирата“ (по самия Борисов).

Разкритието го сварва по време на парламентарен контрол. Премиерът първоначално отрича, но после признава, че за натиска го е помолил президентът Първанов. Обяснението „Първо, не съм ти взимал гърнето. Второ, вчера ти го върнах. И трето, то си беше счупено“ (по Андрей Райчев в „Панорама“) получава следния неглижиращ отговор на президента чрез неговия прессекретариат: „В изнесените разговори всичко е казано ясно, те говорят сами за себе си.“

Междувременно въпросният „Мишо Бирата”, който иначе се казва Михаил Михов, дава пресконференция, в която непряко потвърждава думите на Борисов, че е молил за ходатайство Първанов. И още един кален щрих: депутатът от „Синята коалиция“ и член на вътрешната комисия Йордан Бакалов съобщава, че разрешението за подслушването на Танов е дадено от председател на софийски съд, който впоследствие става „шеф на голям съд“. Той визира Георги Колев, оглавил през ноември ВАС без никаква конкуренция. Самият Колев отказва коментар, но не отрича.

За разлика от Колев, споменатият по-горе Странджев потвърждава автентичността на разговорите за „Мишо Бирата“. А ако тя се докаже и „научно“, записите ще са първото безспорно доказателство, че лично министър-председателят разтваря „чадър“ над уличени за злоупотреби.

Епизод V. "Тотално мазало"

15 януари. „България върви уверено по своя път” - заявява Бойко Борисов. Той е в компанията на Цветан Цветанов при представяне на нови хеликоптери, като двамата демонстрират чудесно настроение. „Случващото се няма да повлияе на устрема за реформи” - казва от своя страна и Цветанов. Те, с други думи, се опитват да омаловажат скандала, представяйки го като ответен удар на „лошите” срещу правителството.

Бедата обаче е там, че в тази история въобще няма „добри” - тук става дума за две враждуващи групировки на разкалян тепих. Групировки, разликата между които е единствено в текущата овластеност на едната - все по-проблематична и несигурна овластеност обаче, в случай че скандалът продължи да се разраства.

16 януари. Алексей Петров поставя ултиматум на премиера: без Цветанов „нещата ще си дойдат по местата”. Само тогава, разбирай, ще секне отгърмяването на противника с флашки, с каквито очевидно вражеският окоп разполага в обилно количество и с градиращо по съдържание качество.

Въпросът, иначе казано, вече е на живот и смърт. И изглежда все по-нелогично премиерът да продължава да пази „таралежа,” върху който сам се насади - същия, който нерегламентирано е разширявал правомощията си, трупайки файлове за лична употреба, и който с всеки изминал ден се очертава като все по-голяма заплаха за оцеляването на собствената армия...

...

Това написах, а чужденецът попита потресено: „И вие ден след ден четете и слушате всичко това?”.

Бях започнала да отговарям, че ЖИВЕЕМ в това. Живеем сред сересета, дебнене, ходатайства, удари под кръста, ултиматуми, сиви обвързаности, привидни противоборства. Живеем в абсолютно нездравословна среда, в която изборът е между лошо и лошо, ужасно и отвратително, грозно и още по-грозно. Живеем в тъп милиционерски виц, който няма край, такъв ни е отказан, а и ние така сме си го измислили.

Бях започнала, но вместо това му написах единствено:

To be continued...

Автор: Любослава Русева, в. „Дневник”

Редактор: Александър Андреев