Анализ от Татяна Ваксберг:

За да млъкнат милиони, трябва да бъдат смачкани само малцина. Това златно правило на авторитарните режими днес отново ни напомнят от “Репортери без граници”. В годишния си доклад международната организация е преброила 326-има журналисти, които се намират зад решетките някъде по света. Нито един от тях не е от България, но историята им си струва да бъде разказана, защото принципите при преследването на журналистиката не са кой знае колко различни в отделните страни. Така например тези 326-има журналисти не са тикнати в затвора само заради това, което са написали. Те са там, за да може мисълта за тях да тормози техните колеги и да служи “за назидание”. Както уточняват от “Репортери без граници”, за да те пратят в ареста, може и да няма значение какво точно си написал, защото крайната цел на преследването често пъти е друга: да се запуши устата на онези, които са на свобода, независимо от факта, че може и да работят по теми, съвършено различни от онези, с които се е занимавал арестуваният.

Опасна професия

Сред всичките 326-има арестувани са изброени няколко от най-драстичните случаи. Например този на турско-германския журналист Дениз Юджел, който беше арестуван в Турция през февруари тази година и все още няма повдигнато обвинение. Разследват го за пропагандиране на тероризъм и подбуждане към омраза, а президентът Ердоган направо го определя като чуждестранен шпионин. Както уточняват от „Репортери без граници", от опита за преврат насам в Турция вече не съществува правото на справедлив съдебен процес, а временното задържане под стража се практикува като постоянна мярка за репресия.

Друг случай е този на виетнамската блогърка Нгуен Нгок, известна под псевдонима Майката Гъба. Тя е осъдена на 10 години затвор за антидържавна пропаганда. Делото е гледано при закрити врати в рамките на едно-единствено съдебно заседание. “В последните месеци Ханой се е отдал на безпрецедентни репресии спрямо всеки опит да бъде предоставена информация на обществото”, пише в доклада. Дотолкова, че Виетнам е успял да изпревари дори Египет по брой на арестуваните журналисти.

Въпросните 326-има журналисти са от цял свят, но половината от случаите са съсредоточени в пет страни, които “Репортери без граници” наричат “държави-затвори”. Това са Китай (с 52-ма арестувани), Турция (43), Сирия (24), Иран (23) и Виетнам (19).

Друга част от доклада посочва и “държавите-убийци”, в които са намерили смъртта си общо 65 журналисти. Това са Сирия (където са убити 12 души), Мексико (11), Афганистан (9), Ирак (8) и Филипините (4). От организацията уточняват, че през 2017 са убити най-малко журналисти в сравнение с последните 14 години, но че тази новина не бива да заблуждава: военните и диктаторските режими не са отслабили насилието, а просто повечето журналисти са напуснали някои от най-непоносимите „държави-убийци". “Журналистическата професия е обезкървена в Сирия, Ирак, Йемен и Либия”, пишат авторите на доклада.

През 2017 е имало и повече журналисти, държани като заложници - 54 души, спрямо 52-ма миналата година. Освен случаите, в които журналистите са залавяни от терористични групировки като “Ислямска държава”, “Ал-Кайда” и техни аналози, се споменават и два случая на журналисти, пленени в Украйна - “в самопровъзгласилите се “републики” на Донбас”.

В страната на Пеевски

"Репортери без граници” поддържат две основни годишни публикации. Освен доклада за преследваните журналисти, който излиза през декември, на пролет организацията публикува и класацията си за свободата на словото по света, в която България беше заела плачевното 109-о място - най-отзад в целия ЕС.

При определянето на мястото в тази класация се съблюдават множество фактори, сред които насилието, проявено спрямо журналисти през изтеклата година, нивата на цензура и автоцензура, нивата на редакционна независимост, медийният плурализъм, прозрачността на медийната собственост. Все въпроси, които не могат да се потулят в страната на Пеевски.