Редом с Яшар Кемал и Орхан Памук, Недим Гюрсел е сред най-известните днес турски автори. През 2008 г. той беше изправен пред съда заради романа "Дъщерите на Аллах", обявен от турските власти за "обида спрямо религията". В крайна сметка обаче писателят беше оправдан.

"Дъщерите на Аллах" повдига въпроси относно вярата и насилието в исляма. В романа се разказва как едно малко момче бива въведено от дядо си в ислямската религия. Разказва се също за Аллат, Уза и Манат - дъщерите на Аллах.

Гласът на Аллат, Уза и Манат

"Аллат, Уза и Манат са имената на три богини от предислямско време, обяснява Недим Гюрсел. Аз им връщам гласа, карам ги да разкажат своите три версии за произхода на исляма по времето на пророка Мохамед. Става дума за политеистичното общество преди исляма, в което се почитат много божества; Аллах вече го има, но той е далеч, в небесата. И смята, че трябва да изпрати предвестници - дъщерите на Аллах трябва да оповестят настъпването на монотеизма."

Преди почитани в Мека, след навлизането на исляма трите дъщери стават нежелани, техните статуи са разрушени и ислямът въвежда господството на монотеизма. Като възражда образа на Аллат, Уза и Манат, Недим Гюрсел иска да напомни и за ролята на жените в ислямския свят.

"В живота на пророка Мохамед, казва Гюрсел, има една драма - а именно, че той няма наследници от мъжки пол. А да нямаш мъжки наследници - това е било нещо унизително, ужасно в родовото общество. Пророкът страда от това и в моята книга аз отразявам това страдане, давам литературен израз на проблема за наследниците. Този проблем се преплита с темата за положението на жената в исляма. Трябва да отбележа само, че в предислямско време ситуацията на жените е била още по-лоша, отколкото е сега."

В историята на малкото момче, въведено от дядо си в исляма, се разпознават и редица автобиографични моменти. Гюрсел описва отчасти собственото си детство, описва страховете си, породени от религиозните разкази за жертви и адски мъки. Какво е отношението на писателя днес към религията?

"Днес бих се определил като агностик. Магията на думите в религиозните разкази все така ме привлича, но знам, че битието на Бога надхвърля моята съдна способност. Бог може би го има, но може би и го няма. До 50-тата си година бях заклет материалист, но с годините си поставям все повече метафизични въпроси и книгата ми засяга всъщност въпроса за вярата и същевременно описва загубата на вярата."

Богохулство?

Романът "Дъщерите на Аллах" излиза в Турция през 2008 година. Много хора го харесват, ала и мнозина категорично го отхвърлят. Какво мисли писателят за процеса срещу него по обвинение, че книгата му е "обида спрямо религията"?

"Трябва да кажа, че бях много изненадан от този процес, защото в светска република като Труция не би трябвало някой да бъде съден за богохулство. Имаме право да си задаваме критични въпроси за религията, след като живеем в условията на демокрация. Това, че рисувам в романа си образа на пророка Мохамед, е естествено само по себе си предизвикателство. Впрочем, аз съм първият турски писател, който дръзва да превърне пророка Мохамед в главен герой на роман. Това също е свързано с детството ми - много са притчите за пророка, които са ми били разказвани, те силно са се запечатали в паметта ми. По повод процеса трябва да кажа още нещо: оправдателната присъда доказва все пак, че в Турция лаицизмът е още силен, макар да има и някои фанатични кръгове. В крайна сметка обаче романът ми е плод на въображението и трябва да се възприема именно така."

АГ, ДР, ДПА, КХ, Б. Рачева, Редактор: Д. Попова-Витцел