Той е извършвал псевдомедицински експерименти с хора в нацисткия концлагер Дахау. След войната е осъден на 10 години затвор - само за толкова стигнали събраните доказателства. След присъдата офицерът от SS Хайнрих Шюц се заселил край живописното езеро Щарнбергер Зее в Бавария.

В малкото градче Фелдафинг днес никой не знае за миналото му. Да, помнят го още, но това е всичко. Една съседка се грижи за гроба му. И за пръв път чува, че бил осъден заради Дахау. „Това е невъзможно! Той беше добър човек, винаги мил и отзивчив“, обяснява тя.

Септември 1939 година. 23-годишният Кажимеж Майдански тъкмо завършва теология във Влоцлавек. По онова време германските окупатори започват систематични преследвания срещу полската интелигенция, включително и срещу духовниците. Майдански е арестуван и изпратен в концлагера Заксенхаузен, а после и в Дахау. През 1940 година в Дахау пристига и д-р Хайнрих Шюц, който две години по-късно оглавява отделението по вътрешни болести в лагерната болница.

Експерименти с концлагеристи

Дахау е главен център на псевдомедицинските изследвания на националсоциалистите. Шюц и неговите хора заразяват лагерниците с малария и тиф, подлагат ги на хипотермия и на понижено налягане. Шюц провежда експерименти със сепсис и гнойни възпаления. Духовниците са предпочитани като „опитни зайчета“, защото – според лекарите от SS – те били по-здрави от другите и картината била по-ясна.

През ноември 1942 Кажимеж Майдански също попада в пъклената лаборатория на Шюц. Общо 20 полски духовници са разделени на две групи, в които ги разпределят чрез теглене на жребий. После Шюц и неговите хора им инжектират гной. Неколцина умират още през първото денонощие. Оцелелите са подложени на терапия. В първата група ги третират с ефикасния сулфонамид Тибатин, а в във втората – с биохимични препарати.

Кажимеж Майдански попада във втората група. Силите бързо го напускат. Гледката в помещението е непоносима дори за есесовците. Гной блика от раните на пациентите, ампутират крайници. Хората умират бавно и в нечовешки мъки. Хайнрих Шюц следи внимателно развитието, разпитва санитарите, води си бележки. Той добре знае, че пациентите ще умрат, но това не го интересува – за него те са просто опитни зайчета.

"Ангелът от Дахау"

Кажимеж Майдански също трябва да умре. Спасява го един от санитарите – Хайнрих Щьор, известен като „Хайни“ или "ангелът от Дахау". Санитарите в „лабораторията на ужаса“ обикновено са германски политически затворници, основно социалдемократи и комунисти. Младият духовник добре помни състраданието на Хайни, който след операцията му казва, че има отравяне на кръвта. И тайно му бие инжекции с Трибатин. Така той спасява и други лагерници.

Майдански доживява до освобождаването на лагера на 29 април 1945. През 1995 година в интервю за ДВ той казва: „В Дахау се срещнах с хора и със зверове. Зверове, които бяха загубили човешкия си облик.“ Този пъкъл остава в съзнанието му за цял живот.

След войната бившият офицер от SS Хайнрих Шюц се заселва в Есен и открива кабинет в най-добрия квартал. Сред пациентите му са богати индустриалци и банкери и техните семейства. Шюц става член на реномирания клуб „Ротари“. Създава семейство, раждат му се четири деца. И така изкарва щастливи 25 години. Разследването срещу него започва едва през 1966, а зад решетките той влиза чак през 1971 година. Остава в следствения арест обаче само два месеца. Една частна есенска банка - „Буркхард & Ко“ - плаща огромната за онези времена гаранция от 250 000 германски марки, за да го пуснат на свобода.

Процесът и присъдата

Съдебният процес срещу Хайнрих Шюц най-после започва през 1975 година. В обвинителния акт четем, че Шюц е убивал „защото смятал живота на своите жертви за ненужен и без всякаква стойност“. И още: „Воден от налудничав расизъм, без никакво състрадание и съвсем безчувствено той подлагал жертвите си на изключителни болки и страдания.“

Шюц е осъден на 10 години лишаване от свобода. В затвора обаче така и не влиза, защото медицинската експертиза твърди, че е болен и не може да лежи зад решетките. Така Шюц успява да се измъкне и заедно със семейството си се премества край баварското езеро Щарнбергер Зее – само на 50 километра от Дахау. Там никой не знае за миналото му. Шюц се заселва на края на градчето, стои си повечето време вкъщи, ходи на разходки. Живее съвсем незабележимо. Както впрочем и умира през 1986 на 80-годишна възраст.

По това време Кажимеж Майдански вече е епископ на Шчечин, професор по теология и важна фигура във Ватикана. Десетилетие по-рано в съдебната зала в Мюнхен той за пръв път отново се среща със своя инквизитор. Като жест на опрощение епископът подава ръка на някогашния офицер от SS. „Казах му, че най-после можем да се видим очи в очи. Д-р Шюц направо не можеше да пусне ръката ми. „Принуден бях да върша това, но правех по-малко от онова, което искаха от мен!“ – прошепна накрая той."

Дали Шюц е разказал на децата си за вълнуващата сцена на опрощението? Те не желаят да отговорят на този въпрос. Нека оставим покойника на мира – това е позицията им. Миналото да си остане в миналото. Да бъде забравено.

"Вашето дело беше Добрината"

На съвсем друго мнение е някогашният санитар Хайни. След войната Хайнрих Щьор активно влиза в политиката, става депутат от ГСДП в Баварския парламент, ангажира се с редица социални проекти. На името на „ангела от Дахау“ днес са наречени един дом за възрастни хора и дори една улица.

Епископ Кажимеж Майдански така и не успява лично да поблагодари на своя спасител, който умира през 1958. Племенницата на Хайни разказва, че Майдански посетил гроба му, където върху камъка е изписано: „Вашият живот беше борба, вашето дело беше Добрината, вашата любов към хората бе несравнима.“

В Доброто вярват и двамата – и Хайнрих Щьор, и Кажимеж Майдански. Епископът се превръща във водеща фигура на движението за мир и помирение. През 1965 година той подписва и прочутото писмо на полските епископи до германските им колеги: „Даваме прошка и молим за прошка“. Тъкмо с това писмо започва полско-германското помирение.

Архиепископ Майдански умира на 29 април 2007 година – точно в деня на освобождението на концлагеристите от Дахау. Неговите най-близки сътрудници разказват, че до края на живота си той се е молил за своя ангел-спасител Хайнрих Щьор. Но и за своя инквизитор Хайнрих Шюц.

От серията репортажи „Вина без изкупление“ – един проект на ДВ-Полски заедно с Interia и Wirtualna Polska.