Еврейската общност в Германия в момента е така голяма и цъфтяща, както никога преди това – като изключим разбира се, периода преди Втората световна война. Починалият в неделя председател на Централния Съвет на евреите в Германия Паул Шпигел имаше големи заслуги за този разцвет. Той беше фигура, която интегрираше общността, и който в същото време полагаше успешни усилия за интегрирането и в германското общество. Паул Шпигел вероятно ще остане последният председател на централния Съвет на евреите в Германия, който принадлежеше към поколението на преживелите холокоста. Като дете той е принуден да напусне Германия и да се укрива в чужбина, а сестра му загива в нацистки концентрационен лагер. Много от еврейските общности все още се ръководят от това по-възрастно поколение, което е преживяло нацисткото изтребление по време на войната или пък – както в случая с Арно Хамбургер – и само е воювало с оръжие в ръка срещу Хитлеровия режим. Това е поколението на основоположниците на еврейските общности в Германия, чийто усилия по съживяването на еврейския живот в германските градове, сега носи плодове.

Новите членове на тези общности обаче са предимно от републиките на бившия Съветски Съюз. Колкото и да ги приветстват германските еврейски общности, не може да бъде прикрито, че паралелно съществуват две доста различни култури. По-старата – отдавна вече е в позицията на малцинство. Нейното поведение след войната – беше изчаквателно и отбранително, макар и да изразяваше готовност за помирение. Разгорещените спорове за единството на еврейските общности в момента е белязано от наличието на два различни типа поведение. Масивното навлизане на евреи от бившия Съветски Съюз в значителна степен промени облика на общностите в Германия. За тези източни евреи, днешна Германия е предимно страната, в която те желаят да започнат нов живот и с която не се свързват отрицателни емоции, независимо от ужасяващата им съдба по времето на нацистката окупация на Съветския съюз. В продължение на десетилетия на съветските евреи е напълно забранено упражняването на религиозните им права, традиции и свободи. Също както и припомнянето на трагичната им съдба. Именно тази принудителна забрава вероятно е обяснението за това, защо много руски евреи се отнасят е една лежерна и почти скандална от гледна точка на останалите евреи лекота към тъмното нацистко минало на Германия. Наследникът на Паул Шпигел в Централния Съвет на евреите – ще трябва да ръководи една доста променена еврейска общност в Германия – без значение, дали той самият подкрепя процесите на промяна или има желание да им се противопостави.