Умилителен дисонанс с всичко, което кръстосва в момента българското публично пространство, а и със споменаването на страната в европейските медии, наблюдавахме преди няколко дни в столичния хотел Радисън, където се проведе кръгла маса “България в обединена Европа – перспективи пред бизнеса и младите хора” в присъствието на посланици, представители на държавната администрация, студенти и ученици.

Докато около парламента кръстосваха напрегнати физиономии, опитващи се да подредят в собствените си схеми поредния тежък за имиджа на страната политически скандал, чийто печален отглас четем вече цяла седмица в италианските, немските и френските вестници, в темперираните салони на “Радисън” ръководителят на Делегацията на ЕК в България Димитрис Куркулас и посланиците на Австрия и Финландия раздаваха награди на отличените победители в националния конкурс “Европейската ценност на моя град”: заключителното събитие по проекта “Дни на Европа 2006”.

Целта на този проект – така, както бе оповестена от организаторите – е да мотивира гражданите да представят “най-значимото културно, историческо или друго достояние на своя град, с което, според тях, градът им ще допринесе за богатството и културното многообразие на Европа и европейското семейство”.

Изкушени от безконфликтната територия на симпатичните клишета, участниците (59 автори между 12 и 69 годишна възраст от 25 градове и села) бяха поставили в центъра на своите текстове темите за толерантността, древните български съкровища, фолклора и красотата на исторически паметници и природни забележителности.

- Какъв би бил въображаемият диалог между тази избрана от авторите гледна точка за окръжаващото ги и европейската действителност? На този въпрос няма отговор.

- Как се съотнася описаното в есетата с делниците на самите участници, които - като всички в страната, биват всекидневно облъчвани от информация за политически и корупционни скандали? Такъв анализ също отсъства…

- Способни ли сме да проблематизираме случващото се и имаме ли механизми да реагираме? Все въпроси, които остават без отговор.

В инерцията на съществуването в паралелни реалности най-разпространеният модел е да показваме на фестивали, конкурси и прочее форуми фасадата, да обличаме в образи и думи симпатичните клишета за България, а вечер – като в кръчмата на Странджата – да коментираме онова, което ни заобикаля. Неспособни да намерим гражданска мощ да му се противопоставим.

“Най-голямата ценност на България са нейните хора” – така завърши встъпителното си слово ръководителят на Делегацията на ЕК в България Димитрис Куркулас на заключителното събитие по проекта “Дни на Европа 2006”. Думите му бяха посрещнати с аплодисменти…