Европейците имат страх от студени крайници. Може би не и през лятото. Но следващата зима ще дойде със сигурност. И ако от сибирските полета спре да тече газ на Запад, европейците ще усетят това по студените си крайници. Европа е зависима от руските енергийни доставки – газови или петролни. Според различни източници, една трета от потреблението в Европа се покрива с внос именно от Русия.

Дебатът за зависимостта от Русия не е нов. През последните години той се разгаряше с нова сила винаги, когато украинци и руснаци са се карали за газа. Така беше през 2006-та, а три години по-късно всичко отново се повтори. Оттогава ЕС се опитва да намали зависимостта си от руските енергийни доставки. Но това никак не е лесно, тъй като липсват алтернативи: Германия например няма пристанище, на което да разтоварва втечнен газ от други доставчици, това първо; и второ – т.нар. енергиен обрат в Германия и Европа не напредва достатъчно бързо, за да могат те скоро да се лишат доброволно от руския петрол и газ. Със сигурност това би бил най-добрият начин Европа да покаже на Москва, че може и без нея.

Путин ще пипа много предпазливо

С право ЕС се тревожи от пазарната мощ на Русия – още много преди кризата в Крим темата занимава Брюксел. В ЕС е открита процедура срещу руския енергиен гигант „Газпром”. Проверява се, дали има нарушени доставки за страни-членки на ЕС и дали е правомерно обвързването на цената на газа с тази на петрола. В тази връзка в публичното постранство се споменава сумата от 15 милиарда долара под формата на санкции.

Със сигурност руснаците ще действат много предпазливо, преди да завъртят кранчето на петрола или газа. В крайна сметка доставките за Европа съставляват 70 процента от руския енергиен износ. Затова Путин и сие ще бъдат нащрек. Няма да им свърши много работа и ако решат да се спазарят с Китай, защото тръбопроводите водят основно на Запад.

В същото време Западът не може да уплаши Русия с ембарго върху вноса на газ. Защото този внос съставлява едва 8 процента от приходите на Русия от износ на стоки. Не така стоят нещата с петрола, на който се пада почти половината от руския износ. Освен това добивът на петрол носи много повече приходи за държавния бюджет под формата на данъци и такси, отколкото добивът на газ.

Какво ѝ трябва на Европа?

Ето защо Европа се нуждае от единна енергийна политика. Европейците трябва да говорят на един глас с Москва и да се представят пред нея като един общ купувач. В този смисъл идеята на полския премиер Доналд Туск е правилна, макар нейното реализиране да е толкова трудно, колкото беше и създаването на банковия съюз. Но накрая и този въпрос беше решен.

Важно е да кажем и още нещо: Европа продължава да полага усилия да се освободи от зависимостта си от фосилните енергийни носители. А времената, когато петролът и газът могат да служат и като оръжие, бавно, но сигурно си отиват.