Европейският съюз може да е благодарен за това, че в период на тежка финансова и икономическа криза има за ротационен прдседател тъкмо енергичния и гъвкав френски президент Никола Саркози. Вярно, че понякога Саркози проявява нервност, понякога е твърде импулсивен, на моменти дразнещ и себелюбив. Той обаче е зареден с енергия и привиква от една среща на върха на друга своите колежки и колеги в европейските правителствени централи. Саркози има право с анализа, че Европа или по-точно целият свят се нуждаят от координиран финансов надзор. Досегашният американско-британски модел на

необуздан глобален капитализъм

доведе до ръба на пропастта. Държавите от Европейския съюз ще направят добре, ако сега не се впускат в дребнави дрязги и спорове. Глобалният финансов пазар се нуждае от глобални правила и икономиката ще функционира евентуално по-добре при по-голяма държавна намеса.

Този френски модел, който не пасва на политическия светоглед на германското правителство, среща може би благодатна почва у новото американско ръководство. В крайна сметка преди 80 години демократическият президент Франклин Рузвелт се пребори с тогавашната рецесия в САЩ чрез комбинация от инвестиционни програми и социални реформи - политика, за каквато се обяви дори и минаващият досега за привърженик на либералната икономика председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо.

По възможност сплотени, европейците искат на 15 ноември да се борят за по-добри правила на първата световна финансова среща на върха във Вашингтон. Поради предстоящите изключително тежки задачи друга позиция и без това изобщо не е възможна.

Европа няма друг избор

заяви Никола Саркози. При това не играе никаква роля, дали международният регламент ще бъде наричан централно направляване или икономическо правителство.

Важно е само този регламент да функционира. На този фон правилно е също и искането на Европейския съюз за една наднационална институция, която да координира световния финансов надзор.