ДВ: През последните седмици и месеци тонът между държавите и различните етнически групи от Западните Балкани (Македония, Косово, Албания, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия) загрубя. Създава се впечатлението, че регионът отново става нестабилен. Трябва ли Европа да се притеснява за Западните Балкани?

Норберт-Мапес Нидек: Да, мисля, че трябва. Реториката помага на политиците да се представят като закрилници пред собствените си избиратели. Когато говориш лошо за омразните съседи, хората те възприемат добре. Така политиците създават усещането за заплаха и същевременно се представят за единствените, които могат да предотвратят тази заплаха. Добър пример в това отношение бе влакът, който сръбското правителство искаше да изпрати в Косово. Той беше украсен с надписа "Косово е Сърбия" на 21 езика. По него имаше и икони и други сръбски символи. Първоначално сръбският премиер Александър Вучич не реагира, но в крайна сметка реши да го спре малко преди границата - уж поради някаква опасност. По този начин той се представи за закрилник на Сърбия и същевременно обвини косоварите в агресия. Подобни провокации обаче са от полза и за двете страни. Сръбският премиер Вучич и президентът на Косово Хашим Тачи се нуждаят един от друг. Случилото се само по себе си засега не представлява опасност, но то може бързо да прерасне в такава, ако развие нова динамика. Опасността действително съществува. И колкото по-слаб става ЕС и колкото повече отслабват влиянието му и средствата за натиск, толкова повече ще се засилва и въпросната опасност. Не вярвам, че Западните Балкани ще се преориентират към Москва или Турция, но позициите ще се втвърдяват.

ДВ: Каква роля играе ЕС в този регион и с какви възможности за оказване на влияние разполага?

Норберт-Мапес Нидек: През последните 20-25 години европейската перспектива винаги е играла голяма роля. Всичко започна през 1991 година, когато Словения обяви своята независимост. Навремето външният министър Димитрий Рупел заяви, че разпадането на Югославия и обединението на Европа са двете страни на един и същ медал. Словения не искаше да бъде малък, изолиран остров в световния океан, а искаше да бъде част от ЕС. Днес това все още се отнася и до другите нации в региона. Защото почти няма рецепти за това как една малка държава да оцелее в глобализирания свят без ЕС. Хората вярват в Общността и искат да са част от нея, защото вече не вярват на собствените си елити. През 2014 обаче надеждите им бяха попарени - когато новият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер ясно даде да се разбере, че през следващите пет години няма да има никакво разширяване. Да погледнем към Македония: от 11 години страната е кандидат-член, но не може да започне официални преговори заради ветото на Гърция. Това не беше възможно и през годините, в които Македония отбеляза напредък. И тогава никой не ѝ обърна внимание. Така страната беше принудена да се преориентира. И тя го направи. На власт в Македония дойде едно правителство, което става все по-авторитарно и което изобщо не се притеснява от това какво мислят другите за него. Това правителство често гледа към Москва и не се интересува от изискванията на ЕС за демократизация и върховенство на закона.

ДВ: За какъв ЕС си говорят хората в Белград, Прищина, Сарево или Берлин и Брюксел. Един и същи ЕС ли имат предвид?

Норберт-Марес Нидек: Във всички страни има различни перспективи. И това не се отнася само до Запада и Югоизточна Европа. Хората имат различни модели в умовете си. Британският модел за ЕС беше една голяма зона за свободна търговия. Французите гледат на ЕС като на противоположност на тяхната концепция за нация. Германците пък винаги са си представяли ЕС като една голяма федерална държава. Хората от държавите на бившите югославски републики пък си представят ЕС като един вид Югославия. Паралелите винаги са сложни. Сега например, когато ЕС е в криза, много хора си спомнят за югославската криза. Словенският икономист Йоце Менчингер се изрази много точно, като заяви, че ЕС страда от югославския синдром. А това в прав текст означава, че съществува едно народно стопанство, но различни нации, различни идентичности и различни икономически политики. И в резултат всяка нация се чувства ограбена от другите. Както например словенците и хърватите се опасяваха, че трябва да плащат за Косово, Македония и Босна купища пари в каца без дъно. Или пък да вземем опасенията на германците относно плащанията за Гърция. Същевременно косоварите, македонците и босненците твърдят, че Словения и Хърватия стават все по-богати, докато те самите обеднявали още повече. Същото биха могли да кажат и гърците за Германия. Много хора правят такива паралели, мислейки за ЕС.

ДВ: Смятате ли, че Русия може да поеме важна роля на Балканите, вероятно на мястото на ЕС?

Норберт-Мапес Нидек: Не вярвам, че тези страни сега ще се ориентират към Русия, както се опасяват мнозина. По принцип Русия няма и кой знае какво да предложи, освен енергия. За Русия ще бъде много трудно да играе ролята на ЕС. И всички го знаят. Руснаците обаче могат да използват възможността от време на време да слагат прът в колелата и да усложняват ситуацията.

ДВ: Остават ли си Балканите буре с барут, както се казва често?

Норберт-Мапес Нидек: Балканите всъщност не са буре с барут. Бурето с барут е Европа, а Балканите са фитилът. И това е голямата опасност. Конфликтите, които възникват там, не могат да бъдат изолирани. А в сегашната ситуация, когато светът е толкова нестабилен, страните-участнички в конфликтите на Балканите могат лесно да си потърсят съюзници сред големите сили. Сегашната ситуация всъщност напомня за ситуацията през 1914 година. И това е най-тревожното в момента.

*Норберт-Мапес Нидек е германски журналист и експерт по въпросите на Югоизточна Европа. Той е кореспондент на различни немскоезични вестници. Автор е на много книги за Западните Балкани. Наскоро излезе от печат книгата му "Бедни роми, лоши цигани".