В Египет не бива да се стига до прибързани избори, каза федералният канцлер Ангела Меркел по време на международната конференция за сигурността, провела се в Мюнхен. По този въпрос тя получи подкрепата на Вашингтон. Италианският премиер Силвио Берлускони дори пледира за оставането на Хосни Мубарак на власт.

Неадекватни реакции

Това обаче не е реакцията, която човек би си пожелал от Европа, двайсет години след победния ход на демократичните движения. Дори е срамно как западните държави реагират на стремежа към свобода на народите от арабския свят. Вместо одобрение и подкрепа от Европа се дочуват предупреждения, съмнения и протакане.

При това западните политици и публицисти са кълнат от години в демокрацията като единствената истинска правителствена форма. В липсата на демокрация те винаги са виждали причината за икономическото неравновесие и слабия напредък в арабския свят, дори и за застоя в мирния процес в Близкия изток.

Бившият израелски министър Натан Шарански издаде една книга, която бившият американски президент Джордж Буш окачестви като своя любима. "Демокрацията си личи по това, пише в нея, когато гражданите могат да отидат на площада и да изкрещят своето недоволство от правителството. Дълготрайният мир в Близкия изток би бил възможен само при наличието на такава истинска демокрация".

Липса на солидарност с народите от арабския свят

От две седмици насам гражданите в Кайро, Мансура и Суец са по площадите и изливат своя гняв срещу диктаторския режим на Мубарак. Какво прави Западът в този момент? Оставя мирното движение на произвола на съдбата.

Срамно е, че правителствата не намират категорични думи в подкрепа на демократичното движение в Египет. Двойно по-срамно е, че и народите в Европа досега се държат настрана, че в европейските столици няма масови демонстрации в солидарност с народите от арабския свят.