Много ми се искаше да напиша, че най-сетне едно от европейските решения е заработило. За съжаление и този път това не е така. Само часове преди първите бежанци да бъдат върнати от Гърция обратно в Турция, все още не е ясно дали това начинание е легално и как трябва да бъде осъществено то на практика.

Държавните и правителствени ръководители от ЕС сключиха един пакт с турския премиер, за да вдигнат "подвижния мост" към крепостта Европа. Споразумението между Турция и Гърция за затваряне на морската граница предвижда за няколко дни Гърция да навакса пропуснатото от години, а именно - да създаде юридическа и хуманна процедура за предоставяне на убежище. Турция пък трябва да следи за това дали бежанците и хората с отхвърлени молби за убежище се ползват с правото на закрила по смисъла на Женевската конвенция за бежанците и международното право. А страните-членки на ЕС се задължиха да изпратят подкрепления - хиляди служители, които на гръцките острови и в Турция трябва да съдействат за правилното протичане на процедурата по връщане на бежанците.

От всичко това досега почти нищо не е направено. Може би в последната минута трябва да стане някакво административно-техническо чудо, за да могат да бъдат подредени липсващите части от пъзела. Европейските дипломати преговарят трескаво в Турция, а ЕК държи твърдо от понеделник да започне обратното транспортиране на първите бежанци от остров Лесбос към Турция.

Много въпросителни

От Върховния комисариат на ООН за бежанците твърдят, че планираните бързи процедури и евентуалните масови депортации са съмнителни от юридическа гледна точка. ЕС обаче държи на своето. И ако има пропуски, значи има пропуски - в Брюксел изобщо не искат да знаят как точно ще се отнася Турция към сирийските бежанци, към търсещите убежище иракчани и афганистанци. Важното е проблемът да бъде изнесен извън ЕС, бе решено на срещата на върха. В това отношение нищо не се е променило.

А фактът, че страните-членки не изпълняват това, което решиха само преди две седмици, още повече подкопава доверието в ЕС: няма ги обещаните помощници, които трябваше да пристигнат от други страни, в Гърция в момента има само 70 служители от ЕС, нито пък е ясно дали въобще ще бъде спазена правната процедура за бежанците съгласно стандартите на ЕС.

В момента на гръцките острови има 8 хиляди души, които трябва да бъдат върнати обратно в Турция. Всеки ден обаче пристигат нови лодки с бежанци. Все пак тактиката на възпиране дава резултат - броят на новопристигналите намаля след срещата на върха. Същевременно все повече бежанци се отправят по опасния път от Либия към Италия. Така много скоро може да се окаже, че като са прехвърлили горещия картоф на Турция европейските лидери са намерили само някакво временно решение на проблема.

Опасност от провал

Върховният комисариат на ООН за бежанците не спира да предупреждава, че ЕС не може да се капсулира за дълго. ЕС нарече реадмисията на бежанците и разпределението на малцината щастливци в други страни от Европа "най-голямата логистична операция", която някога е предприемал. Тази операция обаче е застрашена от провал. Сега ЕК и Турция трябва да дръпнат аварийната спирачка и най-малкото да удължат сроковете. Защото датата за началото на операцията (4 април) не може да бъде спазена. Едно отлагане с две, три седмици би било малко конфузно, но все пак е по-добре, отколкото да започне навреме една правно несъстоятелна процедура.

За петдесетте хиляди души, заседнали пред затворения "балкански маршрут" в Гърция, за които не важи споразумението за реадмисия в Турция, все още няма никакво решение. Това е скандал, от който отвръщат очи останалите страни в ЕС. Франция, Германия и Австрия вече не се интересуват от бежанците, щом те вече не са пред собствената им врата. Нека гърците да се оправят с тях. Да живее европейската солидарност!