Ето какво още казва Алфред Гросер пред Дойчландфунк:

Бежанската криза е истински скандал. Не става дума за нахлуване. Става дума за това да помогнем, да помогнем например на Тунис да стане демократична страна. Както бе оказана помощ на унгарците през 1956, а след 1968 на чехите. Сега идват няколко хиляди северноафриканци, а ние се правим, че това е като нашествие на хуните, казва публицистът Алфред Гросер.

Защо Европа се докара до това положение, откъде този егоизъм?

Между другото, защото никой не казва, например, колко много спечели Германия от ЕС, каква катастрофа би било, ако Франция например се откаже от еврото - което е невъзможно, но да приемем за момент. Тогава Общността ще се срути и Франция няма да може да внася повече, а Германия пък няма да може да изнася във Франция, например. В Германия никой не говори колко много спечели страната от това, че в Европа вече няма граници.

Защо тези предимства не стигат до съзнанието на европейските граждани?

Защото е много по-просто да се каже: всичко добро идва от Берлин или от Париж, а всичко лошо - от Брюксел. Германският конституционен съд, да кажем, е прав, Европейският съд за човешките права в Страсбург е крив. Земеделците спечелиха толкова много от Европа, но се правят, че помощта, която получават от Брюксел, е дреболия, но това не е дреболия.

Дали не липсват убедени европейци, които да обяснят всичко това?

Абсолютно! Само един пример: ако начело на ЕК стоеше пак Жак Делор, картината щеше да е по-различна. Днес Комисията е станала почти невидима. След Делор не е имало достоен председател на ЕК. Пълна катастрофа е, че външен министър на ЕС е британска дама, която си няма никаква представа от политика.

Мислите ли, че е възможен обрат в национализирането на европейската политика, на което сме свидетели сега?

Трудно е да се каже. Зависи от много елементи. Да вземем Франция например. Ако младата Льо Пен, която оглавява сега Националния фронт, постигне добър резултат на президентските избори догодина, нещата ще станат още по-зле. Що се отнася до Германия, ужасен съм от помиряването на социалдемократите със Сарацин. Нещо повече: социалдемократите възприемат тезите на Сарацин, които са чисто и просто расистки.