До 1990 година Албания беше европейската Северна Корея - истинско бяло петно в световното съзнание. Албанците са убедени, че произхождат от древните илири. На централния площад в Тирана се издига паметникът на Скендербег, влязъл през 15-и век в 27 битки срещу османците, от които загубил две. Героят Скендербег се явява доказателство за теорията на своя национал-комунистически двойник Енвер Ходжа - че албанският народ е "пробил своя път в историята със сабя в ръка", четем в публикация във вестник "Ди Цайт". 

Първо Сталин, после Мао

Албанската комунистическа партия е основана през 1941-а година. Нейният архитект и ръководител Енвер Ходжа е следвал в Париж и Брюксел право, Маркс и Ленин. На 11 януари 1946 г. той провъзгласява новата Социалистическа република Албания. Режимът му копира сталинисткия - с показни процеси и смъртни присъди. Първоначално поддържа връзки с Югославия, но през 1948-а ги прекратява - като Сталин. Съветският съюз поддържа сътрудничеството в рамките на Източния блок и образова албанските специалисти - от сферата на минното дело до класическата музика.

След смъртта на Сталин приятелството се разпада, а Албания си намира нов кумир: културната революция на Мао Дзъдун го вдъхновява за "голям скок напред". На 22 ноември 1967-а радио Тирана съобщава, че Албания е първата атеистична страна в света. Всички 2035 църкви са или разрушени, или са превърнати в кина и спортни зали, духовниците са избити или интернирани, за всякаква религиозна дейност са налагани драконовски наказания.

През 1978-а, две години след смъртта на Мао, идва и краят на албанско-китайския братски съюз - след Съветския съюз, и Китай вече не му се струва достатъчно комунистически. След това Енвер Ходжа затваря малкото си царство и го превръща в "непревземаема крепост на социализма и комунизма" - в страната са построени 173 000 защитни бункера, а тайните служби "Сигурими" неуморно преследват класовите врагове, включително в партийните редици. 

Когато през 1985-а Енвер Ходжа умира, оставя една съсипана, напълно изолирана страна. На поста го наследява неговият заместник Рамиз Алия, а едноличната диктатура на Енвер Ходжа е заменена от партийна олигархия. Алия малко поразхлабва режима, например в областта на модата. За разлика от другите източноевропейски държави обаче, в Албания през 1989-а не се случва нищо. Чак когато в Румъния е екзекутиран диктаторът Чаушеску, Алия се изплашва: той решава да позволи отново изповядването на религия, а смъртното наказание започва да се прилага само в редки случаи. Въпреки това започват демонстрации и, макар през декември 1990-а Политбюро да решава да въведе плурализма, контролът вече му се изплъзва - създадена е антикомунистическата Демократична партия, а през 1992-а Сали Бериша става първият демократично избран президент. През 2005 той е избран и за премиер и остава на поста до 2013 година, независимо, че е бил партиен секретар и личен лекар на Енвер Ходжа.

Както отбелязва "Ди Цайт", всъщност всички нови демократи са все бивши комунисти. И днес в Албания двете големи партии функционират на принципа на клановете и клиентелизма. А хората казват: "Левите са по-десни от десните, и обратното".

Страната на мудните промени

В демографски план Албания е истински феномен, четем в пътепис на младежкото списание "Шписер": Извън границите на страната живеят повече албанци, отколкото в самата Албания, се посочва там. А тенденцията е възходяща: редица млади хора се готвят на свой ред да заминат при роднини, които вече са се установили например в Италия или Германия. Основната движеща сила за това се корупцията и липсата на достатъчно свобода. Макар днес Албания да е демокрация, по корупционния индекс на Трансперънси интернешънъл страната е на последното място в Европа. Местни хора споделят, че квалификацията няма никакво значение за работата, която получаваш - важното е да познаваш правилните хора и в правилния момент да подкрепиш правилната партия, посочва изданието. 

През 2015-а, четвърт век след промените, социалистическото правителство начело с Еди Рама решава да даде достъп до досиетата на Държавна сигурност. Демократичната опозиция е против - нарича решението демагогия, а и голяма част от досиетата са унищожени още през 1991-а. До момента малката служба по досиетата е обработила едва 1500 заявки. Но пък бившата централа на "Сигурими" е превърната в музей, от който може да се добие представа как са работили службите. Там се намира и БункАрт 2 - противоядрено укритие, предназначено за вътрешното министерство. А източно от Тирана се намира и БункАрт 1 - подземното съоръжение със сто помещения е било предназначено лично за Енвер Ходжа в случай на ядрена война.