Оживените дебати в Германия за присъединяването на Турция към ЕС от гледната точка на Брюксел се разминават с действителността. Решението за приемането на Турция в Съюза е отдавна взето според Комисаря по разширяването на евросъюза Гюнтер Верхойген от ГСДП. Още преди 40 години пред Турция е открита перспективата за членство. Няколко европейски съвета само през последното десетилетие потвърдиха желанието на Турция за присъединяване и го подкрепиха. През 1999 год. Турция бе официално призната за кандидат за членство. Въпросът съгласно валидните за момента решения следователно не е, дали Турция да бъде приета, а само кога и при какви условия. През септември Комисията на ЕС под ръководството на Верхойген ще представи заключителния си доклад по въпроса, дали Турция изпълнява критериите за започване на преговори за присъединяване. Ако този доклад бъде положителен, а според близки до Комисията кръгове това е твърде вероятно, Европейският съвет ще удостовери, че Турция е по принцип узряла за присъединяване. Съгласно досегашните решения на евросъюза, последно взети на срещата на върха в Копенхаген 2002 год., тогава преговорите с Турция ще започнат незабавно и без допълнителни решения. Досега преговорите за присъединяване винаги са водили до приемането на кандидатстващите страни. Само продължителността на преговорите е винаги различна.

В този смисъл ГСДП не е права в твърдението си, че Европейските избори, които предстоят, нямали нищо общо с присъединяването на Турция. Разбира се този вот ще е тест за настроенията. Новоизбраният парламент ще получи през септември доклада на Комисията на ЕС за Турция. 2004 година е решаваща, защото само ако комисията въпреки всички очаквания стигне до извода, че кандидатът не изпълнява критериите, би разклатило приемането на първата държава с ислямско мнозинство в ЕС.

Погрешен е обаче и аргументът на ХСС, че Европейските избори били един вид референдум за присъединяването на Турция. Както вече стана дума, решението по въпроса вече е взето. Освен ако държавните и правителствените ръководители от ЕС през декември единодушно и изцяло се отметнат от досегашните си решения и откажат присъединяването на Турция. Това е теоретически възможно, но невероятно, защото Германия, Великобритания, Испания и Италия подкрепят кандидатурата на Анкара. Ако разрешаването на кипърския проблем не се провали вследствие на съпротива от страна на Турция, то ще бъдат премахнати и последните политически препятствия за приемането на Турция, защото в скандинавските страни, в новите източно-европейски страни-членки, както и във Франция има отчасти силни резерви поради религиозни, икономически и политически - по линия на човешките права - причини. На финалната права, както изглежда, все пак някои държави от съюза започват да се плашат от собствената смелост. Те никога не били очаквали Турция действително някой ден да изпълни критериите за присъединяване и ЕС да трябва да изпълнява щедрите си обещания. Сега утеха се търси в извода, че преговорите с Турция щели да траят най-малко 10 години. Освен това трябва да се намери и отговор на въпроса, дали ЕС е в състояние финасово и институционално да се справи с приемането. ЕС е на път да предложи интеграционния си модел и далеч извън Турция на всички съседни държави. Тази нова политика на европейското съседство, последно потвърдена от Съвета на външните министри през октомври 2003, е насочена към Украйна, Молдова, цялото Средиземноморие и Южен Кавказ. "Искаме да споделим всичко освен институциите", гласи лозунгът, издигнат от президента на Комисията на ЕС Романо Проди при презентацията на "Разширената Европа". Към края на този десетилетен процес е възможен вътрешен пазар с един милиард граждани, обхващащ днешния ЕС, Северна Африка, части от Близкия изток, Русия и части от Средна Азия. Без да е изключено пълноправно членство в ЕС по-късно. Приемането на Турция, погледнато в тази светлина, изглежда само като етап по пътя към тази по-голяма, стратегическа цел.