�л иска преработената конституция да влезе в сила преди следващите редовни избори за европарламент през 2009-та година.

По същество Европейският парламент иска да запази сегашния текст на проекта за конституционен договор, който според евродепутатите не се нужаде от големи промени или съкращения. “Конституцията бе изработена съвместно с ЕП и националните парламенти и затова смятаме, че не е допустимо няколко правителства да си позволяват да променят из основи съдържанието на документа”, казва Йо Лайнен от германската Социалдемократическа партия, председател на комисията за конституционния договор към ЕП.

По този начин Европарламентът застава на страната на германската канцлерка Ангела Меркел, която в качеството на ротационен председател на ЕС полага усилия за изготвянето на нов проект за конституционен договор, опитвайки се да запази ключовите части на сегашния текст. На предстоящата среща на върха на ЕС през юни се очаква да се постигне споразумение за нова проектоконституция. Някои страни-членки на ЕС проявяват обаче искания за съществени промени в сегашния текст на документа. Великобритания например пледира за значително съкращение на текста, като предлага да отпаднат тези глави, които регламентират Хартата за човешките права, избора на председател на Съвета на Еавропа, както и провъзгласяването на външен министър на ЕС. В противен случай конституционният договор ще трябва да бъде подложен на всенародно грасуване, гласи официалната позиция на Лондон. Полша изисква от своя страна въвеждането на нов метод на гласуване, който да придаде на Варшава повече правомощия при взимането на решения, засягащи ЕС.

Депутатът от Германския Християндемократически Съюз Елмар Брок заяви по отношение на исканията на Великобритания, че доводът за необходимостта от провеждане на референдум за европейската конституция е недопустимо средство за упражняване на натиск. В тази връзка Елмар Брок използва дори думата “изнудване”, тъй като всекиму е ясно, че ако във Великобритания действително бъде свикан референдум, то резултатът от него ще е окончателният провал на проекта на европейска конституция. ЕП се надява на подкрепа от страна на новия френски президент Никола Саркози, който изрази вече готовността си да се ангажира за намиране на бързо решение по въпроса. Същевременно председателят на ЕП Ханс-Герт Пьотеринг оповести, че и Саркози се застъпва за известно съкращение на сегашния текст на конституцията. След среща между Саркози и Пьотеринг това потвърди и говорителят на френския президент.