Решението на Европейския съд по принцип не е особено оригинално. То се придържа към буквата на закона и гласи, че въпреки бежанската вълна от 2015 г. споразуменията от Дъблин остават в сила и трябва да бъдат спазвани. С други думи, бежанците трябва да бъдат връщани в първата страна от ЕС, в която са влезли. И именно тази страна е отговорна за приемането на бежанците и процедурата по признаване на бежански статут. Същевременно страните от вътрешната част на Европа като Германия могат да се възползват от клаузите в Дъблинските споразумения, позволяващи "в духа на солидарността" да поемат част от бежанците, за да облекчат останалите страни-членки. Нещо, което Германия действително направи в разгара на бежанската криза през 2015 година, когато прие бежанци, за да облекчи Унгария и Австрия, където се бяха струпали стотици хиляди хора.

Тълкуването на законите си е изкуство

Дори и когато използва юридическа аргументация, съдът в Люксембург си остава политически актьор. В неговото решение става дума всъщност за Хърватия, която преди две години пропусна бежанците, идващи по Балканския маршрут, като им позволи да влязат в Словения и Австрия. Постановката "в духа на солидарността" има обаче и друг адресат, защото съдът едновременно потвърди, че Дъблинските споразумения продължават да са в сила, и оправда като невлизащи в противоречие с правото случаите на нарушаване на тези споразумения. Не случайно мнозина смятат, че тълкуването на законите си е един вид изкуство.

Решението на Европейския съд показва още веднъж, че ползата от европейските правила за бежанската политика е ограничена. Присъдата може да се прочете както за даденото решение, така и за неговата противоположност. Който не приема правилата, не ги и следва. Европейското право за бежанците се нуждае спешно от реформи. Южните страни от ЕС не желаят сами да носят бремето на процедурата по присъждане на евентуален бежански статут. Само логистичните и финансови помощи не са достатъчни. Че Германия великодушно, но презглава приема бежанци и други мигранти, не съдейства за укрепването на правилата, а е в тяхна вреда. А пък за разпределението на бежанците е от значение единствено това дали държавите и техните граждани го приемат. С решението си Европейският съд иска да принуди Унгария и Словакия да приемат бежанци. А какво ще стане, ако те не го последват?

Хелене Бубровски, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main