Борбата против кризата застрашава да изтласка на заден план мерките за защита на климата. Германската канцлерка Меркел се застъпи отново най-енергично за осъществяване на набелязаните екологически цели. Само че Италия и редица източноевропейски страни желаят да се отчетат интересите и на икономиката. Италианският правителствен ръководител Берлускони заплаши дори с вето.

За и против

За да се предотврати провал на срещата, френският президент Саркози, като актуален председател на Съюза, предложи компромис. Той апелира за единство и обеща, че ще положи всички усилия за сближение на позициите. Меркел обеща пълната си подкрепа на френския ръководител. "Германия желае успех на френското председателство и се надява, че ще се наложат целите, които бяха съгласувани по време на германското председателство", подчерта Меркел.

Берлускони заплаши още в самото начало, че ако неговата страна не получи онова, което иска, той щял да бъде принуден да наложи вето. "Абсурдно е - заяви той - в разгара на тази тежка криза да говорим за вредните газове, сякаш някой, който страда от белодробно възпаление, ще тръгне да мисли за фризурата си." Меркел обаче не е съгласна: "Ние ще направим всичко възможно за безусловното постигане на набелязаните цели за защита на климата."

Компромисното предложение на Саркози предвижда големи отстъпки на енергийната индустрия. Полша, която извлича 95 процента от своето електричество от въглищата, желае да осуети поскъпването на тока. Франция иска да даде на източноевропейските страни - само на тях - правото да получават 12 процента от постъпленията от търговията с правата върху замърсяването. Концепцията на Саркози предвижда и други дългосрочни

облекчения за източноевропейците

На фона на най-тежката икономическа криза след войната, френският президент даде подкрепата си за предложения от председателя на ЕК Барозу конюнктурен пакет от 200 милиарда евро. За тази цел всички 27 страни-членки ще трябва да заделят 1,5 процента от европейския стопански продукт. Меркел заяви, че Берлин подкрепя инициативата на ЕК.

Очаква се държавните и правителствените ръководители на общността да отделят внимание и на проблема с Лисабонския договор в светлината на ирландския отказ.