Европейският съюз иска да покаже солидарност с Грузия, иска да влезе в ролята на неутрален посредник без обаче паралелно да гневи повече отколкото е необходимо Русия, която понастоящем се чувства много силна. Това е извънредно трудно начинание, с което външните министри на Европейския съюз се нагърбиха за през идните седмици.


Който балансира по въже, може да падне


особено ако е е трудно да се пази равновесие. Една група около балтийските държави настоява за твърда реакция и за санкции, отиващи до прекъсване на контактите с Москва. Другата, по-голяма група около Германия и Франция, напомня да се проявява реализъм и пледира за преговори с руснаците.

Този, също и след срещата в Авиньон неразрешен спор затруднява мисията на Никола Саркози за срещата на върха в Москва. Френският президент трябва да издейства, руският държавен глава Дмитрий Медведев да изпълни обещанието си и да изтегли руските войски от Грузия. Изглежда, че Европейският съююз вече е съгласен да приеме присъствието на руски войски в Абхазия и в Южна Осетия и така да направи една стъпка към Русия. В замяна Русия обаче трябва да опразни буферните зони около грузинските градове. За евентуално изтегляне на руските части до позициите отпреди войната вече не се говори. Еврпейският съюз видя, че по този пункт няма да може да се наложи пред Русия. За в бъдеще на външните министри от Евросъюза


остава само надеждата, че Русия ще действа разумно


Желаното от Грузия и Украйна влизане в Европейския съюз и НАТО стана още по-далечна цел след войната за сепаратистките провинции Абхазия и Южна Осетия. Също и в случая с Украйна за европейските външни министри остава само надеждата, че страната ще се стабилизира и няма да се разпадне на две части, една прозападна и една проруска. Тогава балансът по въже на раздвоения Европейски съюз ще се провали напълно, тъй като за такъв един случай външните министри от Евросъюза нямат никакъв план.