След аварията във Фукушима всички бяха единодушни, че сигурността на атомните централи в Европа е приоритетен въпрос. В България темата за сигурността също е актуална от години насам: първо заради критиките срещу част от реакторите в Козлодуй, а после и заради плановете за строеж на втора АЕЦ в земетръсната зона на Белене. Критиките на германските еколози изиграха значителна роля за промяната на общественото мнение и в самата България, както и за отказа на "Сименс" от първоначалните му планове.

Каква точно ще е съдбата на Белене, явно ще се реши на референдум. Съдбата и на някои други европейски централи е неясна. На много места в Европа се надяваха да получат известен ориентир от проведените проверки по единни критерии - така наречения ядрен "стрес-тест". Само че, онова, което представи еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер като резултат, поражда единствено нови въпроси, включително и за смисъла от цялото мероприятие.

Нищо повече от педантично изброяване на известни факти

Вярно, трудът педантично изброява стотици предложения за внасяне на подобрения в сигурността - повечето от тях обаче не са ни най-малко изненадващи за специалистите. А и как ли да бъдат, като фактите около състоянието на отделните реактори отдавна са документирани. Вместо в продължение на месеци да вършат онова, което вече е направено, експертите на ЕС можеше да се задоволят с едно просто обаждане до централата на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във Виена. Там разполагат с абсолютно всички данни за европейските атомни реактори. Над 2000 тамошни служители са заети единствено с актуализрането на въпросните "ядрени досиета" .

Брюкселският стрес-тест в крайна сметка има и пробойни, защото не всички европейски правителства са изявили добра воля да си сътрудничат с контрольорите. А дори констатираните проблеми де факто не могат да бъдат коригирани. ЕС не разполага с инструмент, с който да принуди фирмите, експлоатиращи въпросните централи, да извършат някакви ремонтни дейности или модернизации. Повече от скандално е, че дори мерките за сигурност, уговорени след атомната катастрофа в Чернобил, в някои от европейските държави все още не са изпълнени.

С какво се занимава Брюксел?

Именно безсилието на ЕС да промени това положение е същинският сакндал в случая. Брюксел регулира и хармонизира някои ежедневни баналности, довеждайки ги пълен абсурд, но тъкмо екзистенциалните общоевропейски въпроси за атомната сигурност и крайното складиране на отработеното гориво не спадат към сферата от компетенции на общността. Тази отговорност е поверена на националните държави. Едва от няколко години насам има европейска директива за хармонизиране на стандартите за сигурност в атомните съоръжения. Тя обаче се спазва доста немарливо.

Всичко това не повишава доверието на гражданите към ЕС. Общият ни европейски дом очевидно трябва да бъде преустроен на различни места, ако искаме да има бъдеще. Новото разпределение на правомощията по атомната политика без съмнение е една от най-належащите мерки.

АГ, ДПА, БТА, ДВ, ТЕ, Б. Узунова, Редактор: А. Андреев