Европейско първенство по футбол: Къде и как ще се играе?
11 юни 2021
Домакини, регламент, достъп до стадионите - много от нещата на Европейското първенство по футбол, което започва днес, са по-различни от друг път. Ето някои от най-важните въпроси около предстоящия турнир.
Реклама
Не трябваше ли първенството да се нарича EURO 2021?
Ако търсим логиката - да, трябваше. Но УЕФА все пак реши първенството да се нарича EURO 2020. За това има причини, свързани с търговските права над наименованието на първенството, но и с някои съвсем прагматични причини: например с това, че всички вече издадени билети, плакати и сувенири иначе трябваше да бъдат изтеглени и унищожени, а на тяхно място да бъдат произведени нови. Подобно разхищение обаче едва ли би било оправдано.
В кои градове ще се играе?
Единайсет стадиона останаха в крайната селекция след оказания през пролетта натиск от УЕФА. Европейската футболна федерация поиска ясни гаранции от организаторите, че на стадионите ще бъдат допускани зрители - въпреки пандемията. Това породи много критики. Властите в три града-домакини не пожелаха да поемат такива ангажименти, включително и в Мюнхен. Въпреки това баварската столица остана в списъка на градовете-домакини, от него обаче отпаднаха Дъблин и Билбао. Мачовете, които трябваше да се играят в ирландската столица, бяха прехвърлени към други стадиони. А тези в Билбао ще се играят в Севиля. Освен това ще се играе в Рим, Баку, Санкт Петербург, Будапеща, Букурещ, Амстердам, Глазгоу и Копенхаген. Голямата цел на отборите-участници в първенството е финалът на лондонския „Уембли“, който освен това ще приеме и двете полуфинални срещи от първенството.
Кои и как ще бъдат допускани на стадионите?
Далеч не всички, които са се сдобили с билети. УЕФА анулира част от билетите и информира техните притежатели. Причината: срещите няма да се играят пред пълни трибуни. Единственото изключение е стадионът „Ференц Пушкаш“ в Будапеща, който ще може да използва пълния си капацитет от 68 хиляди зрители. На останалите 10 стадиона ще бъдат допускани ограничен брой посетители - в зависимост от актуалната пандемична обстановка.
Така например Мюнхен е подготвил три сценария: с по-малко от 7 хиляди зрители по трибуните, с 14 500 или с 27 хиляди запалянковци. В Глазгоу ще се играе при една четвърт от капацитета на „Хемпдън Парк“, т.е. пред максимум 13 хиляди души, в Лондон - пред 22 500 зрители по трибуните. Все още не е ясно пред каква публика ще се играят двете полуфинални срещи, както и финалът в средата на юли.
Какъв е регламентът?
В първенството участват 24 отбора, разпределени в 6 групи по четири тима. В предварителния кръг всеки отбор ще играе срещу всеки един от останалите три тима в групата, а двата отбора с най-голям брой точки се класират за осминафиналите на първенството. Освен тях четирите отбора с най-добри показатели сред завършилите на трето място в групите си също ще играят на осминафиналите. След предварителния кръг се играе на принципа на елиминирането - загубилият отбор отпада от първенството. Среща за третото място няма да се играе. Голяма изненада поднесоха аутсайдерите от Северна Македония и Финландия, които успяха да се класират за финалната фаза на турнира.
Кой ще спечели първенството?
Дори и в нормална обстановка това е много трудно да се предскаже. А след един сезон, преминал под знака на пандемията, е още по-трудно да се прецени кой от отборите в каква форма е. Само един пример: заради контузии Испания ще играе без нито една от звездите си от „Реал Мадрид“, което никога досега не се е случвало. За фаворити се смятат Франция, Белгия и Англия, която на всичкото отгоре ще играе и на родна земя. Ако Германия се справи със силните тимове на Франция и Португалия в предварителната група, тя дори би могла да спечели и турнира. Във веки случай това ще бъдат и последните срещи на Бундестима под ръководството на Юрген Льов, който сред първенството се разделя с отбора.
Най-големият победител, поне така се надяват феновете, ще бъде завърналата се футболна емоция на голямо първенство: радостта по трибуните след дълги месеци на футболни срещи без зрители по стадионите е отново оживяла мечта за мнозина. Без значение дали запалянковците ще плачат от радост след победа или ще ронят сълзи след загуба на любимия им отбор.
******
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:
Един отбор, десет наставника
Ханзи Флик е десетият треньор на германския национален отбор по футбол. Той продължава традицията бивши помощник-треньори да поемат Бундестима. Това са предшествениците на Флик на поста:
Снимка: Roland Krivec/DeFodi/SvenSimon/picture alliance
Сеп Хербергер (1950 - 1964)
Още по времето на националсоциалистическия режим в Германия шест години Сеп Хербергер е треньор на националния отбор по футбол, а 5 години след края на войната той става първият наставник на ФРГ. През 1954 година неговият отбор с капитан Фриц Валтер поднася "Чудото от Берн" и печели Световното първенство. Този успех на Хербергер си остава върхова точка в неговата кариера.
Снимка: sportfotodienst/imago images
Хелмут Шьон (1964 - 1978)
Дългогодишният помощник на Хербергер - Хелмут Шьон - го наследява. Той внася нов стил: вече и играчите участват във вземането на решения. А те му се отблагодаряват подобаващо: през 1966 г. Германия става вицесветовен шампион, през 1972 - европейски шампион, през 1974 - световен шампион за втори път (на снимката). Шьон е единственият германски треньор, печелил и световна, и европейска титла.
Снимка: sportfotodienst/imago images
Юп Дервал (1978 - 1984)
След края на ерата "Шьон", която приключва със Световното първенство през 1978-а, начело на Бундестима застава помощникът му Юп Дервал. Следват 23 мача без загуба и титла от Европейското първенство през 1980. Две години по-късно на Световното германците стигат до финала. Оттегля се след ранното отпадане на Европейското първенство през 1984 г., след като булевардната преса се нахвърля срещу него.
Снимка: Magic/imago images
Франц Бекенбауер (1984 - 1990)
След Дервал тимът се поема от любимеца на пресата Франц Бекенбауер. Той ръководи тима, но треньори са други – Хорст Кьопел, а по-късно и Холгер Осиек, тъй като Бекенбауер няма лиценз за това. С Бекенбауер Бундестимът стига до финала на Световното първенство в Мексико през 1986, разочарова на полуфинала срещу Нидерландия на Европейското през 1988 и прави Германия отново световен шампион през 1990.
Снимка: picture-alliance/dpa/M. Hellmann
Берти Фогтс (1990 - 1998)
Бившият футболист на Мьонхенгладбах получава тежко наследство. "Германия ще е непобедима години наред", прогнозира Бекенбауер. Фогтс трябва да създаде смесен отбор, включвайки в тима и футболисти от бившата ГДР. България изхвърля Германия на четвъртфиналите на Световното през 1994. През 1996 Бундестимът печели Европейското, но на следващото Световно отново отпада твърде рано. И Фогтс си тръгва.
Снимка: AP
Ерих Рибек (1998 - 2000)
Кой ще е следващият треньор на Германия? Труден въпрос. Първо е избран Паул Брайтнер, но идеята е отхвърлена. След това Ули Щилике се съгласява, но с изненада разбира, че новият треньор се казва Ерих Рибек. Но и този избор не се оказва оптимален. Ерата Рибек приключва с предварителния кръг на Европейското през 2000 година.
Снимка: Sven Simon/imago images
Руди Фьолер (2000 - 2004)
И след Рибек хаосът продължава: предлагат на Кристоф Даум, но той се препъва в скандал с кокаин. Тогава Руди Фьолер поема ръководството, а треньор става Михаел Скибе. Отборът стига до финала на Световното първенство през 2002 година. "Има само един Руди Фьолер", пее тогава публиката. Но ентусиазмът бързо отминава: след ранното отпадане на Европейското през 2004 г. Фьолер се оттегля.
Снимка: Ulmer/imago images
Юрген Клинсман (2004 - 2006)
Юрген Клинсман носи вятъра на промяната със себе си: млади играчи, червени екипи, смел футбол. През 2005 година Германия печели Купата на конфедерациите, а на Световното следващата година, на което е домакин, завършва на трето място. Германия празнува, но Клинсман решава да си тръгне.
Снимка: Ulmer/imago images
Йоахим Льов (2006 - 2021)
Йоахим Льов продължава в същия дух и постига нови успехи: финал на Европейското през 2008-а, трето място на Световното през 2010-а, световна титла (четвърта за Германия) на Световното първенство в Бразилия през 2014. Следва ранно отпадане на Световното в Русия през 2018, а преди началото на Европейското през 2021 г. Льов оповестява, че след края на първенството ще се оттегли.
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Suki
Ханзи Флик (2021 -)
Ханзи Флик влиза в обувките на "вечния" Йоахим Льов, с когото като втори треньор печели Световното първенство през 2014-а. Договорът на Флик започва след Европейското първенство тази година и е до Европейското през 2024-а, на което Германия е домакин. След успешния му престой в Байерн, където печели седем титли за 19 месеца, 56-годишният Флик ще поеме националния отбор на Германия.
Снимка: Roland Krivec/DeFodi/SvenSimon/picture alliance