Брюксел има потенциал и прави немалко. Въпреки това Еврокомисията не може насила да наложи разпределението на мигрантите и бежанците между страните членки. Тя само предлага справедливо разпределение на тежестта, а не шантажира, както твърди унгарското правителство. Тъкмо обратното: неприемливо и неевропейски се държат точно онези, които предварително отхвърлят каквото и да било общо решение.

Не бива обаче да забравяме и друго. Когато обяви, че няма горна граница за политически мигранти и всички са добре дошли, германското правителство изобщо не се допита до европейските си партньори. Тогава то остави у всички впечатлението, че новата германска култура на откритост и отвореност ще направи и всички останали страни от ЕС по-пъстри и по-добри. Особено източноевропейците, които току-що се бяха преборили за своите граници, никак не харесаха идеята да бъдат ощастливени с новото им отваряне.

Не искаш, плащаш!

Тъй или иначе, сега всички европейци трябва да се напънат, за да се справим с екзистенциалната криза. Отнапред е ясно, че никой няма да успее да прокара изцяло собствените си интереси. Това е отколешен европейски принцип, който, освен всичко, важи за всяка сделка - дано да го разбират и британците.

Огромна помощ най-напред трябва да се окаже на страните по външната европейска граница, които се превърнаха в първоприемни лагери. А онези държави, които изобщо не желаят да приемат бежанци, ще трябва да преосмислят самите себе си като конституционни конструкции и като членки на ЕС. Който иска по-малко бежанци, ще трябва да плаща - под една или друга форма. Не на последно място – и за ефикасната охрана на външната граница.

Турция - преддверие на ЕС

В момента тази задача се прехвърля на Турция. Това също е сделка. Ако щете – наречете го и „пазарлък”, както повтарят в Германия от ХСС. Безвизовият режим с Турция е висока цена, но обещанието си е обещание. Защото Турция е тъй да се каже европейско „фронтово преддверие”, на което всички разчитаме в сегашната криза с бежанците. В същото време европейците, които защитават общи ценности, и занапред трябва да припомнят на Анкара нейните собствени обещания. Турция в момента се тресе, а малката „държавна криза” около сюжета Ердоган & Бьомерман още веднъж ни показа колко сме добре ние тук и колко много неща още ѝ липсват на Турция.

Функциониращата правова държава не е просто нещо, което го има на хартия – тя трябва действително да работи. В днешна Турция обаче са я забрадили с авторитарна шамия. И ние трябва да предупредим на висок глас за това – едно предупреждение, което не е намеса във вътрешните работи, а европейски жест.

Райнхард Мюлер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main