Когато през пролетта гърците на два пъти избираха парламент, без дори да бъде сигурно, че този парламент ще подкрепи оставането на страната в еврозоната, в по-богатите страни от ЕС мнозина се питаха: как така една малка, затънала в дългове, боледуваща държава ще решава не само собственото си бъдеще, но и бъдещето на цяла Европа? Защото тогава изглеждаше, че изборите в Гърция ще имат сериозни последици за всички държави, в които еврото е официална валута. Т.е. едни национални избори внезапно се оказаха важни за много други държави. Дали при това положение няма основание да очакваме, че държавният суверенитет може да отстъпи крачка назад в полза на общите интереси?

Гърция вече не е суверенна

Всъщност в сегашната ситуация Гърция вече е с ограничен държавен суверенитет. От доста време насам гръцката политическа власт не може да оперира свободно с един от главните инструменти на всяко правителство - държавния бюджет. Атина вече не решава свободно каква част от парите от данъчните постъпления ще бъдат за отбрана, каква част – за пенсионерите и каква – за училищата, например. Тези решения ги взимат други – Евросъюзът, Европейската централна банка и Международният валутен фонд.

През последните месеци изцяло се измести и акцентът на европейската финансова криза. В момента вече става дума не толкова за дългове, колкото именно за държавен суверенитет. А това пък мобилизира архаични националистически настроения из целия Европейски съюз.

Предстои драматично решение

След четири години криза европейците най-после започват да разбират за какво става дума. При въвеждането на общата валута, мнозина ще да са се надявали, че един ден свършените факти и еврото ще накарат националните държави да ускорят политическото обединение на Европа. Но едва ли са си представяли тези свършени факти именно като финансова криза. В момента общата валута се оказва могъща политическа инстанция с потенциално огромна разрушителна сила. С други думи сега Евросъюзът трябва някак да реши конфликта между общата валута и националните суверенитети.

Този конфликт е програмиран в самата обща валута. Защото еврото е общата валута на държави, които в същото време се конкурират помежду си. А призивите за въвеждане на еврооблигации, така че всички държави в еврозоната /а най-вече по-богатите/ да поемат отговорност за дълговете, игнорират тъкмо тази конкуренция между националните държави. Т.е. е настъпил моментът за драматично решение - Евросъюзът или трябва да се върне назад към Европа на националните държави или трябва най-сетне да се превърне в нещо като конфедерация. Тогава обаче националните държави ще бъдат принудени да се откажат от още суверенитет. Друг вариант просто няма.

АГ, ДПА, ЗЦ, ШО, А. Андреев; Редактор: Е. Лилов