Доколко е възможно всичко това? Коментар на Георги Папакочев.

Ако някой все още изпитва съмнения около валидността на закона на Мърфи, че „щом нещата вървят зле, бъдете сигурни, че те ще станат още по-зле“, той може спокойно да хвърли поглед върху финансовата и икономическа ситуация в България. Обърканите изявления на управляващите, техните непредсказуеми действия и мините, заложени от Тристранната коалиция, на които кабинетът стремглаво продължава да „налита” вече цели десет месеца, създават усещането за зараждащ се хаос, усилван от вихрите на икономическата криза. А и за все по-често бягство в сферата на романтичните управленски мечтания.

Финансовият „Олимпийски принцип”

В началото на годината кабинетът на ГЕРБ представи пред ЕК своята Конвергентна програма, в която бяха очертани основните аспекти от подготовката за участие на България във Валутен механизъм 2 като етап от процеса на присъединяването към еврозоната и бяха описани основните параметри на макроикономическата политика и реформите, които правителството се ангажира да прилага до 2012 година. Първоначалните уверения на могъщия финансов министър Дянков, че най-късно до ноември миналата година ще бъде депозирано официалното заявление за влизане в евро-чакалнята, бяха променяни неколкократно, за да се стигне до неотдавнашното печално признание на премиера Борисов след срещата на европейските лидери в Брюксел, че сега било „най-неподходящото време да се повдига темата за приемане в Европейския валутен механизъм”, което през миналата седмица прерасна в ясен отказ от икономическото „мероприятие номер едно” на кабинета за 2010-та.

На извънредна пресконференция министър-председателят и неговият вицепремиер обявиха, че в резултат на разкритите нови договорни задължения към бизнеса за над 2 милиарда лева, държавата няма да покрие критериите от Маастрихт за бюджетен дефицит под 3 на сто от БВП и се налага да се откаже от еврозоната. Поне засега.

А бъдещето?

В представите на финансовия министър Дянков то е светло. След като утре и вдругиден ЕК даде своята „висока”, „блестяща” или „недвусмислена” оценка за съставената Конвергентна програма, след като Брюксел се трогне до сълзи от честността и прозрачността на кабинета, понесъл с достойнство икономическата „гърбица”, завещана му от Тройната коалиция, доверието към некорумпираната, заможна и правосъдно перфектна европейска членка България ще бъде съхранено. На 1 януари 2011 година ERM 2 ще я посрещне с аплодисменти в своята финансова, както я видя г-н Дянков, „фитнес зала”. Дотогава, отново според г-н финансовия министър, българските граждани ще са се обзавели с нови телевизори и ще са прекарали най-безгрижните си летни почивки по морето и планината, тъй като потреблението ще се е вдигнало и икономиката ще е дръпнала напред.

Цифровите параметри на предстоящия икономически подем ще станат ясни идната седмица, на 21 април, когато статистическата служба на ЕС оповести истинските данни за българския бюджетен дефицит.

Дори и управлението да не си е направило труда да ги представи.