Германците са прилежни, точни и трудолюбиви. С каквото и да се захванат, го довеждат до успешен край. Такова е поне реномето им. Но напоследък при редица големи строителни проекти се проявиха слабости, които не се вписват в тази представа: неспазване на сроковете, оскъпяване на строителството, измами, корупция и немарливост.

Централната железопътна гара в Берлин например трябваше да струва само 300 милиона евро. В крайна сметка обаче сумата набъбна до 1,2 милиарда. Или пък новото столично летище Берлин-Бранденбург. Пускането му в експлоатация непрекъснато се отлага. По информации в медиите новото летище ще струва над 4,3 милиарда евро, или двойно повече от първоначално планираното.

Проблемът е принципен

Проблемите не се дължат на математически грешки. Петер Цешлок, управител на консултантската къща "Дреес и Зомер", смята, че причината се крие другаде. От години насам в германския строителен бранш се е утвърдила практиката да не се наема генерален изпълнител на обекта, който да координира всички дейности и да следи за изпълнението им. Вместо това се работи с множество по-малки подизпълнители, наети за конкретни задачи.

Така възложителят на обекта е изправен пред огромни трудности, защото трябва сам да координира действията на всички участници в проекта. Той е принуден да поеме и съответно по-голяма отговорност. При всички големи проекти, които не вървят добре, се наблюдава едно и също: липсата на координация между изпълнителите. А добрата координация може да спести 20 до 30 процента от разходите. "При големи проекти с инвестиции за стотици милиони евро става дума за икономии на гигантски суми", твърди Петер Цешлок.

Има и други проблеми. Твърде често възложителите на проектите променят своите виждания и изисквания в хода на строителните работи. Това не само оскъпява строежа, но създава и други рискове. Строителните фирми започват да работят на акорд, за да спазят новите, по-кратки срокове. От това страдат и качеството, и финансите. Прекалено често първоначално предвидените за строежа суми се оказват недостатъчни.

В Германия изпълнението на всички големи строителни обекти се обявява на търг. Обичайна практика е строителните фирми да подават изкуствено занижени оферти, за да спечелят поръчките. Възложителите на обекта са задължени да изберат най-изгодната в икономическо отношение оферта. "И в повечето случаи те избират най-евтината", казват познавачи.

По-евтино, по-бързо, по-некачествено

Промените по време на строителството не само оскъпяват проекта, но създават и други рискове. "Строителните фирми започват да работят на акорд, за да спазят определените срокове. И в крайна сметка извършват некачествена работа", казва Петер Цешлок.

Понякога към немарливата работа се добавят и разнообразни опити за злоупотреби и измами. Ето един пример: сградата на историческия архив в Кьолн се срути вследствие на изкопни работи за метрото и отне живота на двама души. Оказа се, че при строежа на метрото са били вложени некачествени материали, с цел да се присвоят част от средствата, предвидени за строежа.

И все пак: независимо от всички споменати проблеми, имиджът на германския строителен бранш в чужбина е много добър, твърди Цешлок. Навън германските строители са си извоювали репутацията на сериозни и надеждни партньори. По света ценят германската инженерна мисъл, отговорността и прозрачността в действията на германските строителни фирми.

Автор: И. Вреде, К. Цанев; Редактор: Б. Узунова