"Това беше година, започнала с Арабската пролет и завършила с ислямистка есен", обобщава политологът Хамади Ел-Ауни. Не само той, мнозина са си представяли, че след свалянето на Мубарак нещата в Египет ще се развият другояче.

На 25 януари 2010 г. е първата голяма демонстрация на площад "Тахрир" в Кайро. Стотиците хиляди хора, събрали се в центъра на египетската столица настояват за повече демокрация, социална справедливост и свобода. Следващите демонстрации не закъсняват. Три седмици по-късно Мубарак е принуден да подаде оставка. Следват първите свободни избори. Ислямистки групировки печелят 70% от гласовете, от които 47% за умерената ислямистка партия "Свобода и справедливост" на Мюсюлманското братство. Това означава делегиране на права за сформиране на новото правителство.

Накъде ще поеме Египет, ще има ли нов религиозен уклон към ислямизма? Това е въпросът, който си задават мнозина след изборите, и който продължава да буди тревога. Развитието в страната след първите свободни избори обобщава външно-политическият говорител на социалдемократическата фракция в Бундестага Ролф Мютцених: "Много египтяни приемат, че ислямът е важен културен и исторически мост в тяхното общество. Но мнозинството от египетските граждани със сигурност няма да приеме, религията трайно да доминира в политическия живот на страната."

Опасност от ислямизация?

Политологът Ел-Ауни е скептичен към уверенията на умерените ислямистки групировки. Какви точно са техните цели, ще проличи по това дали ще успеят да запазят националното единство на страната и дали наистина ще осъществят прокламираната социална справедливост. Много млади хора, особено в периферните градски квартали, са лишени от перспектива; с Арабската пролет те свързват надеждите си за по-добър живот и се осланят на обещанията на ислямистките групировки.

Западът, смята Мютцених, трябва много внимателно да следи случващото се в Египет, но същевременно и да приеме, че възможностите му да влияе на тези процеси са ограничени. Не е изключено Египет все пак да успее да съчетае исляма и демокрацията - подобен пример вече има в страни като Турция и Индонезия.

Важен компонент от процеса на демократизация в Египет са военните. След свалянето на Мубарак в страната управлява Висшият военен съвет, оглавяван от генерал Мохамед Хусеин Тантауи. Военните ще останат на власт до сформирането на ново правителство, приемането на нова конституция и избора на нов президент. Демонстрантите, които отново протестират на площад "Тахрир", давайки израз на исканията си за политическа промяна, са скептични, че тези искания ще бъдат изпълнени.

Автор: С. Х.-Мойдехи, Б. Рачева; Редактор: Е. Лилов