ЕС се цепи поради липса на солидарност. В Средна и Източна Европа се е надигнал националният егоизъм, който се подхранва от илюзията за етнически хомогенни държави. Разломите в ЕС, предизвикани от кризата с бежанците, са тема на множество коментари в германските медии. В публикация на „Зюдвест Пресе” между другото четем:

„Евросъюзът не за пръв път се пука по шевовете, но днес нещата изглеждат изключително сериозни. ЕС не може просто да си затваря очите за войните и насилието, за екологичните катастрофи и човешките трагедии, които възникват в резултат от държавния разпад в Африка. Всичко това обръща в бягство милиони хора - 60 милиона по цял свят. Сериозна част от тях се озовават в Европа. Девет от общо 28-те еврочленки в момента приемат 90 процента от тези хора. Въпросните държави вече достигат предела на възможностите си, а в обозримо бъдеще навярно ще достигнат и предела на политическите си възможности.

"Германия сама да си сърба попарата"

ЕС на 28-те изобщо не е подготвен да се справи с притока на хора. „Това не е толкова криза с бежанците, колкото криза на солидарността и политическата воля”, обобщи австрийката Улрике Луначек, зам.-председател на Европарламента. Защото, независимо от обертоновете, Европа не е претоварена - просто част от държавите в ЕС не желаят да участват в решаването на задачата.

Призивът към повече солидарност в Европа заглъхва нечут. Няколко държави в Европа със силни дясно-популистки партии се правят на глухи. Германия сама да си сърба попарата, зове унгарският премиер Орбан. Заедно със словашкия си колега Фицо той внесе в Европейския съд жалба срещу взетото с мнозинство решение на ЕС, което задължава техните две страни да приемат минимален брой бежанци.

В Унгария управляващата партия „Фидес” и дясно-радикалната „Йобик” от години насъскват хората срещу Чуждото. Новото полско правителство категорично казва „не”, а в България политици и Православната църква допълнително подклаждат негативните нагласи. Дори малки държави с многонационална история като Литва пускат кепенците. При това тези държави не са претоварени с бежанци. Миналата година в Словения са подадени 385 молби за политическо убежище, от които 44 са били удовлетворени. А Словакия е приела цели 14 бежанци...

За новия разлом има други причини. Редица държави в Средна и Източна Европа продължават да живеят с илюзията за етническа хомогенност, пък и нямат никакъв опит с вълни от пришълци. Изкуствено раздухваните страхове от Чуждото създават вътрешнополитически консенсус, който измества настрани всякакви други теми. Недоволството на хората в тези страни се подклажда допълнително и от усещането, че са били „прецакани”.

А парите?

Това развитие не вещае нищо добро за сплотеността на 28-те еврочленки. След като бяха изхарчени огромните европейски субсидии, сега глава надига националистическата и егоистична Европа. И няма никаква надежда, че скоро ще се намери общ знаменател. В Евросъюза на егоистите солидарност възниква само по финансова принуда”, коментира „Зюдвест Пресе”.

Друг германски вестник, „Франкфуртер Рундшау”, дава думата на германския еврокомисар Гюнтер Йотингер, който косвено отговаря на репликата към средно- и източноевропейците, че Еврокомисията може да им спре парите, ако продължат със съпротивата си:

„Според мен заплахите с бюджетни мерки не вършат работа. Във всеки съюз от държави възникват различни коалиции по интереси. Сигурен съм, че разломът между Западна и Източна Европа ще бъде преодолян. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер ще направи всичко възможно в тази посока.”

На друго мнение е германският министър за помощите за развитие Герд Мюлер, който пред Втора германска телевизия ZDF предлага държавите от ЕС, които не искат бежанци, да внасят парични вноски в специален фонд. "Това е минимумът. С тези пари може да се помогне на бежанците там, откъдето тръгват", казва Мюлер.