Инфлацията и спекулациите клатят сериозно стабилността на националните валути в Южна Америка. Сега идеята за обща валута преживява ренесанс.
Реклама
За Луис Инасио Лула да Силва това е въпрос, който засяга независимостта на целия регион. "Ако Бог реши, ще въведем обща валута в Латинска Америка, тъй като не трябва да бъдем зависими от долара", каза той преди няколко седмици.
Не е ясно дали става дума само за предизборна агитация или бившият бразилски президент, който в момента е фаворит в допитванията преди президентските избори наесен, действително се отнася към идеята сериозно. Но инициативата предизвика дебати, а медиите започнаха да анализират въпроса дали е възможно въвеждането на единна валута за цяла Латинска Америка.
И други политици лансират подобна идея
Преди Лула да Силва да спомене идеята, тя бе възкресена от Фернандо Хадад - бивш кмет на Сао Паоло и бивш кандидат-президент, който през 2018 година загуби от сегашния бразилски държавен глава Жаир Болсонаро.
Хадад разви идеята в статия за вестник "Фола". Той дори предложи име за новата валута - "Sur" ("Юг"). Щом толкова видна политическа фигура като Лула да Силва говори за идеята, значи темата очевидно вълнува хората.
Но пътят към реализирането ѝ е труден: бразилският икономист и университетски преподавател Жак Д' Адески отбелязва, че не бива да се пренебрегват съществуващите различия и историческите вражди, като например между съседните държави Аржентина и Бразилия.
"Изграждането на единна валутна зона ще изисква воденето на много преговори между бъдещите партньори", казва Д' Адески, според когото този процес би продължил години.
Финансистът Леандро Диас от бразилската банка AkinTec смята, че не трябва да се избързва и първо да се види дали идеята изобщо ще е на дневен ред и след края на актуалната предизборна кампания. Принципно икономическото пространство "Меркосур" - което включва Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай - вече допринесе за задълбочаването на икономическото сътрудничество в региона. Но засега "повечето държави биха предпочели да запазят своя суверенитет и икономическата си независимост", казва Диас.
Мадуро също подкрепя идеята за единна валута
Целта на общата латиноамериканска валута, както я формулира Хадад, би била "да подобри търговията и обмена в страните от региона". Той предлага тази валута да бъде поддържана като дигитална от една централна банка. Но за да бъде предприета подобна стъпка, трябва най-напред няколко правителства да декларират интерес, за да могат изобщо да започнат преговорите.
Идеята за общата валута бе спомената наскоро и от президента на Венецуела Николас Мадуро, чиято страна от години страда от хронична инфлация. Мадуро предложи валутата "сукре", която е въведена от държавите, членуващи в АЛБА - доминирана от леви правителства организация, включително Куба и Венецуела, да се превърне в регионално дигитално платежно средство, което да може да измести американския долар. Но статутът на "сукре" и до днес е само символичен. А в контекста на трайната криза във Венецуела доверието към икономико-политическата компетентност на Мадуро в региона не е високо.
По примера на еврото?
Въвеждането на единна латиноамериканска валута би имало, подобно на еврото в Европа, и политически ефект. Латинска Америка (или Южна Америка) ще се сближи повече в икономически и в обществен план и ще бъде възприемана като единно икономическо пространство.
В този случай предложеният от Хадад "Sur" би бил предвестник на такова политическо развитие, което един ден би могло да доведе до Латиноамерикански съюз или до "Съединени латиноамерикански щати".
***
Вижте и тази галерия от Венецуела:
Обречени на бедност и глад: как се живее във Венецуела
Нищо не успя да свали от власт Мадуро - нито изборите, нито протестите. Той оживя. Но Венецуела умира: хората са обречени на бедност и глад. А това е една от страните с най-големи залежи на петрол в света. Вижте:
Снимка: Alvaro Fuente/ZUMA Press/imago images
Празни хладилници
От няколко години Венецуела е в тежка криза. През 2018 инфлацията достигна рекордните за страната 65 000%, по данни на института Statista. Стопяването на валутните резерви доведе до преустановяване на вноса на стоки. А заради бързото поскъпване на храните вече само малцина венецуелци могат да си позволят да пазаруват в супермаркетите.
Снимка: Alvaro Fuente/ZUMA Press/imago images
Кухни за бедни
Много венецуелци оцеляват единствено благодарение на раздаваната безплатна храна - но не от държавни институции, а от благотворителни организации. Търсенето е огромно, всеки ден се извиват дълги опашки.
Снимка: Juan Carlos Hernandez/ZUMA Wire/imago images
96% от домакинствата гладуват
Тази снимка е от столицата Каракас: деца протягат ръце за помощи. По данни на чилийския университет "Андрес Бельо", 96 на сто от домакинствата във Венецуела страдат от недостиг на храна, а 64 процента от населението живее в бедност. Не само храните са дефицитни стоки, такива са и сапунът, памперсите и много лекарства. А Венецуела е една от страните с най-големи залежи на петрол в света.
Снимка: Roman Camacho/ZUMA Press/imago images
Здравеопазването е пред колапс
Пациентите в болниците трябва да заплащат сами лекарствата и медицинските материали. Над една трета от лекарите в страната, които са били общо 66 000, са напуснали Венецуела през последните години. Но не само лекарите са твърде малко. Броят на медицинските сестри и санитарите също е крайно недостатъчен.
Снимка: Dora Maier/Le Pictorium/imago images
Къщи като едно време
Още преди пристигането на първите испански завоеватели през 1499 година, коренните жители строели къщи от глина и стволове на дървета. Векове по-късно тази традиция бе възродена, тъй като тези строителни материали са безплатни. Хората, обитаващи подобни къщи, обаче не разполагат с електричество и вода.
Снимка: Jimmy Villalta/UIG/imago images
Токът спира често
През последните години в страната все по-често спира токът. От опозицията обясняват това с липсата на инвестиции в енергетиката, корупцията и лошото поддържане на инфраструктурата. Властите пък се опитват да се справят с проблема с непопулярни мерки, като ограничават работата на държавните служители с два дни седмично. От това обаче електроснабдяването не се е подобрило.
Снимка: Humberto Matheus/ZUMA Press/imago images
Живот на открито
Президентът на Венецуела Николас Мадуро твърди, че токът спирал заради саботаж на заетите в бранша, за което били виновни политическите му опоненти. Дали е така? Факт е обаче, че заради честото спиране на тока в жилищата на хората става неприятно горещо, тъй като климатиците и вентилаторите не работят. Те масово прекарват времето си навън, както на тази снимка от град Маракайбо.
Снимка: Humberto Matheus/ZUMA Press/imago images
Спират и водата
Във Венецуела спира не само токът, а и водата. Доволни от това могат да бъдат само децата, които се забавляват в локвите навън - както на тази снимка от град Валенсия. В много венецуелски градове вода има само по три дни в седмицата. И то не през целия ден, а само в определени часове сутрин и вечер.
Снимка: Elena Fernandez/ZUMA Wire/imago images
Нефтеното проклятие на Венецуела
Венецуелците се къпят в нефт - за съжаление в буквалния смисъл. Течове от близкия нефтопровод са образували петролен слой на повърхността на езерото Маракайбо, недалеч от едноименния град. Но местните рибари нямат изход - седнали на стари автомобилни гуми, те се опитват да хванат поне малко риба.
Снимка: Miguel Gutierrez/Agencia EFE/imago images
"Народът се нуждае от бензин"
В град Гуакара шофьори на автомобили се редят на опашка пред бензиностанция. На богатата на петрол Венецуела ѝ се налага да внася суровината от Иран. Заради остарелите съоръжения, нефтодобивната промишленост вече не е в състояние да осигури необходимите количества гориво. А само до преди 10 години Венецуела добиваше по 2,3 милиона барела петрол на ден. В момента добивът е спаднал наполовина.
Снимка: Juan Carlos Hernandez/ZUMA Wire/imago images
Тъжно наследство
Уго Чавес, Фидел Кастро, Ево Моралес, Рафаел Кореа. Този "пантеон" на социалистическите лидери на Латинска Америка се издига насред задръстена от боклуци улица в Каракас. Дъло време венецуелците боготворяха лидерите на Венецуела, Куба, Боливия и Еквадор. А днес са принудени да живеят в реалността, завещана им от тези борци за социализъм.