Над Херсон, който се намира в Южна Украйна, се веят руски знамена. Платежно средство е рублата, променен е и телефонният код. Часовниците са настроени на московско време. „Виждам Херсон не като отделна република, а като част от Руската федерация", казва заместник-ръководителят на проруската военна администрация Кирил Стремусов.

Възприет е и гербът от руските царски времена, а скоро предстои да бъдат раздадени и руски паспорти - по опростена процедура, както е разпоредил Путин. До момента са подадени 200 заявки, което не е особено много, но Стремусов не е недоволен - всичко било само въпрос на време.

Руската телевизия показва щастливи хора

По руската телевизия се показват съответстващи репортажи - например за празнуващи семейства в деня на детето, за руски войници, раздаващи блокчета за рисуване, или пък за раздаване на помощи на  доволното местно население. 

Както казва Светлана, която живее в Херсон с 9-годишния си син, това няма много общо с действителността. „Те откраднаха детството на децата ни. Децата ни се превърнаха в деца на войната." За нея освободителите са окупатори, врагове, макар и да раздават бонбони на децата и СИМ-карти на възрастните.

Херсон не е Мариупол, нито Буча - големи разрушения няма, казва Светлана. „Но чуваме как изстрелват ракети към Миколаев или Одеса. Най-големият ми син живее в Одеса и много се тревожа за него."

„Мечтите не са забранени"

Хората не се чувстват сигурни. По думите на Светлана, местните хора са заложници, които се опитват да си помогнат сами с подкрепата на сваления кмет. „Ще се справим. Но възрастните и децата изобщо не са добре - тъй като всичко поскъпна. Ако имаш пари, можеш да си осигуриш най-необходимото, но ако нямаш пари в брой, изборът не е особено голям."

Въпреки това протести почти няма. Силите за сигурност не ги допускат, казва Светлана. Затова съпротива се оказва с малки жестове - тук едно украинско знаме, там бойкот на руските продукти.

В окупираните територии обаче се извършват и саботажи. А и украинската армия се опитва да изтласка руските войски. Но, както подчертават представителите на управляващата партия „Единна Русия" като Андрей Турчак, „Русия е тук завинаги. В това не бива да се съмнява никой".

„За това ли мечтаят? Е - мечтите не са забранени", казва уморено Светлана. За нея всичко си остава нещо съвсем друго: един безкраен кошмар.