От една страната германците помнят добре, как навремето Маргарет Тачър се разправи със синдикатите за да създаде необезпокоявано основно две неща: една (в зависимост от гледната точка) модерна икономика на (финансовите) услуги и една нация от зомбирани потребители и купувачи. За щастие германците вярват твърдо в съществуването на една друга Британия - тази на романтиката а ла Розамунде Пилхер и на заплетените кримки а ла Агата Кристи; на ритуалното пиене на следобеден чай и на качествената преса от нивото на Таймс.

Привличане и отблъскване

Германската любов към англичаните е една изгарящо анахронична страст. Как иначе да си обясним това, че цяла една нация (германската) неизменно изпраща всяка следваща календарна година, гледайки един и същи скеч по телевизията - "Вечеря за един" (Dinner for One)? Не е ли това най-съкровеното и непреходно любовно обяснение?

А и обратното - милиони британци си купуват Мерцедес или бяла техника "Мийле", което обаче не им пречи упорито и открито да се съмняват в германската ефективност. Тази британска противоречивост има и политическо измерение. Докато придават на контактите си с американците "особено значение", а с французите поддържат "сърдечни взаимоотношения", то британското отношение към германците прилича на предварително обречена на провал афера с множество недоразумения и пропуснати възможности.

Част от проблемите трябва да търсим в една малка част от британското общество и в една голяма част от шумните британски медии, окопали се в славното имперско минало, откъдето просто отказват да погледнат в очите днешните реалности. Към това се добавя, разбира се, и спомена за войната. Последната Коледа например най-продаваната книга в Англия бе едно ново издание на поредицата "Внимание, Фриц!" със смешни истории за войната.

Германците не са вече само "Фрицове"

И все пак има известна промяна - в книжарниците този път наред с въпросната книга с комикси за войната се продаваше и "Германският гений" - посветен на мястото на германския интелектуален продукт в съвременния свят. Освен това ББС излъчи серията "Преоткрийте Германия", а Четвърти Канал показа документален филм за германските индустриални успехи.

Накратко: за първи път през последните години във Великобритания и в цяла Европа се забелязва засилен интерес към Германия. Би било много жалко, ако самите германци не забележат това, или ако се окажат неспособни да откликнат, да му отговорят подобаващо.

Това е централният въпрос, който вълнува всички европейци. Вярно е, че официален Берлин се старае да се аргументира за всички важни решения, които взема, защо Старият континент в момента трябва да пести. Но това, което липсва, са задълбочени есета и книги за онова, какво мислят германците за парите, икономиката и въобще за останалата Европа.

Не е достатъчно само да имаш добри аргументи, понякога се налага да проявяваш творчество и да поднасяш нещата с необходимата доза хумор и полемика. Да обясниш на другия на неговия език и с неговите изразни средстава, защо той трябва да пести в момента.

Емоционална защита на Европа

Като изключим финнасовия мининстър Шойбле и шефа на Бундесбанк Вайдман, май никой друг от управляващия и бизнес-елит на страната не се интересува от този аспект на проблема. В страната на хилядите тинк-танк-организации, академии и професионални съвети, вероятно могат само на пръстите на едната ръка да се преброят добре обоснованите и аргументирани статии от германски автори, публикувани в британската печат.

Ехото на спомените от войната продължава да пречи на съседите на Германия да виждат добрите намерения на Берлин днес. А за германците е крайно време да се научат да ценят и едно друго британско качество: островитяните умеят да водят общестен дебат не само с разумни аргументи, а и със сърцето си. Не се ли прозрат тези неща, има риск, безжизненото тяло на ЕС да се окаже захвърлено в някоя библиотека, а в ролята на следователката да видим мис Марпъл...

АГ, ДПА, ЗЦ, ДС, Е. Лилов, Редактор: Б. Узунова